Решение № 6843 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14502/2018 г.

Решение № 6843 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14502/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, подадена чрез старши юрисконсулт В. С., против решение № 614/18.10.2018 г. по адм. дело № 610/2018 г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което се отменя решение № 1012-12-67-2/08.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърдените с него разпореждане № 121-00-4034-5/13.04.2018 г. и разпореждане № 121-00-4034-6/16.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответната страна, Ц. Ц. от [населено място], чрез адв. П. М., в писмен отговор излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Производството пред Административния съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на Ц. Ц. срещу решение № 1012-12-67-2/08.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. С цитираното решение се отхвърля негова жалба срещу разпореждането от 13.04.2018 г. и разпореждането от 16.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С първото от посочените разпореждания (разпореждане № 121-00-4034-5/13.04.2018 г.), на основание чл. 54 ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54 а, ал. 1 и чл. 54 б, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за период от 24.11.2017 г. до 23.03.2018 г. (четири месеца) в размер на 7.20 лв. дневно. С второто разпореждане – от 16.04.2018 г., на основание чл. 54 ж, ал. 1 КСО във връзка с чл. 54 б, ал. 2 КСО и чл. 12 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е изменено разпореждане № 121-00-4034-5/13.04.2018 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица в размер на 9.00 лв. дневно, считано от 01.01.2018 г. Административният орган е приел, че правоотношението е прекратено със съгласието на лицето, позовавайки се на извършената продажба на дялове на Ц. Ц. в "Царски" ЕООД. Разпорежданията са потвърдени с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик със същите мотиви. Посочил е, че договорът за продажба на дялове е извършен от Ц. Ц. като управител на дружеството и е довел до заличаването му като управител, респ. прекратяване на осигуряването му. Приел е още, че Ц. Ц. по негово желание е прекратил договора за възлагане на управлението със самия себе си като упражняващ функциите на управител на ЕООД по чл. 147, ал. 1 от Търговския закон и попада в срока и размера на обезщетението за безработица, предвиден в чл. 54 б, ал, 3 КСО. За отмени атакуваното решение на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, съдът е приел, че действително, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си, не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор и т. н. Но според съда, контролните органи неправилно са приели, че трудовият договор е "нищожен". Цитирал е чл. 74, ал. 1 КТ, съгласно който когато трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен и се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. От фактическа страна е установено, че Ц. Ц. е подал заявление вх. № 121-00-4034 от 29.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54 а КСО, като към него е приложена заповед № 2-1 от 24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя "Царски" ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - при намаляване на обема на работа. Във връзка с преценка правото на парично обезщетение за безработица е изискано да представи трудов договор, сключен на 01.03.2015 г. с "Царски" ЕООД. При справка в информационната система на НОИ е установено, че за лицето са подавани данни за осигуряване за упражнявана трудова дейност по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (вид осигурен "01"-работник и служител). С разпореждане № 121-00-4034-1 на 12.12.2017 г. на основание чл. 54 г, ал. 4 КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ поради наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или изменение на паричното обезщетение за безработица. На 28.12.2017 г. е представен трудов договор № 001 от 01.03.2015 г., с който на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ е назначен на длъжност "управител". По справка в Търговския регистър е установено, че Ц. е управител на "Царски" ООД от 14.08.2008 г. съгласно сключен Договор за управление и контрол и трудов договор № 001 от 01.03.2015 г. за длъжността управител (шифър по НКПД 1120-7023, код по НКИД 2562) е сключен между Ц. Ц. в качеството му на ръководител на дружеството и Ц. Ц. в качеството на работник. При извършена проверка, обективирана в констативен протокол № КП-5-12-00373173/06.02.2018 г. е установено, че "Царски" ООД е създадено с дружествен договор от 30.07.2008 г., вписано на 14.08.2008 г. в Търговския регистър (TP). Между дружеството и Ц. Ц. е сключен договор за управление, и в Търговския регистър лицето е вписано като собственик (съдружник) и управител на дружеството. За периода от м. 08. 2008 г. до м. 02. 2015 г. (вкл.) същият не се е осигурявал чрез "Царски" ООД. На 01.03.2015 г. е сключен трудов договор № 1 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ между "Царски " ООД и Ц. Царски. Видно от трудовия договор Ц. Ц. в качеството му на управител (ръководител) на дружеството назначава себе си (като работник) на длъжност "управител", считано от 04.03.2015 г. Подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода от 04.03.2015 г. до 26.11.2017 г. са с код за вид осигурен "01" - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при един работодател. На 03.10.2017 г. с учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност на основание чл. 113, във връзка с чл. 116 и 147 от Търговския закон е съставен и приет нов учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност, с което "Царски" ООД се преобразува на "Царски" ЕООД. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан Ц. Ц. (публикувано на 09.10.2017 г.). На 20.11.2017 г. дружествените дялове на "Царски" ЕООД са продадени от Ц. Ц. на А. Ц. Съгласно вписаните на 24.11.2017 г. в TP промени, Ц. Ц. не е едноличен собственик и управител на дружеството. Като едноличен собственик и управител на "Царски" ЕООД е вписан А. Ц., с когото е сключен договор за управление. Със заповед № 2-1 от 24.11.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ трудовото правоотношение между Ц. Ц. като управител и "Царски" ЕООД е прекратено, считано от 27.11.2017 г., т. е. прекратен е трудовият договор от 04.03.2015 г. Констатирано е, че Ц. Ц. е упражнявал дейност в "Царски" ООД и в "Царски" ЕООД до 23.11.2017 г. като управител. По смисъла на КСО лицето е осигурено на основание, чл. 4, ал. 1, т. 7, поради което подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО следва да са с код за вид осигурен "10". Контролните органи са приели, че Царски като управител (съдружник) на ООД е сключил в качеството на работодател и работник трудов договор "със себе си" - трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ за изпълняване на длъжността "управител". В тази връзка на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени задължителни предписания на осигурителя "Царски" ЕООД за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за Ц. Ц. с код за вид осигурен "01" и за подаване на нови данни с код за вид осигурен "10". Издадените задължителни предписания са влезли са в сила и са изпълнени. Във връзка с приключилата проверка с разпореждане № 121-00-4034-2 от 15.03.2018 г. на основание чл. 55 АПК е възобновено производството по заявлението за отпускане на ПОБ, поради подадени данни в Регистъра на осигурените лица. С разпореждане № 121-00-4034-5 от 13.04.2018 г. на основание чл. 54 ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54 а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за период от 24.11.2017 г. до 23.03.2018 г. (четири месеца) в размер на 7.20 лв. дневно и с последващото разпореждане размерът на обезщетението е увеличен на 9.00 лв. дневно. Позовали са се на недействителност на трудовия договор. Няма спор, че като управител (съдружник) на ООД Ц. е сключил в качеството на работодател и работник трудов договор "със себе си" – сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, за изпълняване на длъжността "управител". Контролните органи са посочили, че отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, а издадената заповед за освобождаването му от длъжност на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е без предмет, тъй като с нея е прекратено несъществуващо правоотношение. С подаването на некоректни данни, без да се спори за размера на дължимите осигурителни вноски, е било декларирано, че лицето упражнява трудова дейност като "управител". Както се посочи по-горе, контролните органи са приели това трудово правоотношение за "нищожно" и са указали на дружеството да подаде коректно данните, тъй като лицето действително е заемало длъжността "управител", но по договор за управление и контрол. Приели са, че след като трудовият договор е нищожен, то такова е и прекратяването му, поради което следва да му се изплати обезщетение за безработица 4 месеца в минимален размер, като не са приели заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за валидна. В касационната жалба се преповтаря изложението на съдебното решение като основно се сочи фактология и твърдения, които вече са били изложени и обсъдени от съда. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда трудов договор, който противоречи на закона или на колективен договор или ги заобикаля е недействителен. Според ал. 2 трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а в случаите когато е недействителен поради приемане на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс /КТ/ възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда. Според ал. 3 в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Според ал. 5 страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. За такива действия и процедури по настоящето дело не са представени никакви доказателства, нито има твърдения в такава насока. Поради това, не може представения трудов договор да бъде ценен като недействителен или фиктивен по изявление само на едната страна или по констатация на административния орган разрешаващ отпускането на обезщетение за безработица. Дори да се приеме, че има данни от които да се направи извод, че трудовото правоотношение не е налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство. Косвен съдебен контрол върху трудовия договор при изрично предвиден ред по чл. 74 от КТ е недопустим. При тази преценка констатациите в контролното производство на ТП на НОИ Пазарджик се явяват не само неподкрепени от останалите доказателства по делото, но и се опровергават. Както се посочи по-горе, според чл. 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията по ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В настоящия случай органите на НОИ могат да сезират Дирекция "Инспекция по труда", като те от своя страна да предприемат необходимите действия за обявяване недействителността на съответния трудов договор, а до изясняване на фактите, може да се спре производството по отпускане на парично обезщетение. До обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административният съд гр. Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 03.04.2019 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение