Решение № 530 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси /ДРВВЗ/ със седалище гр.София, представляван от Зам.председателя К. Харбова срещу решение 1950/27.03.2023г., постановено по адм. д. 9685/2022г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че за да уважи частично предявените искове съдът неправилно е преценил, че са налице и трите елемента от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Релевира се довод, че в случая не е налице и липсва третият елемент, а именно-пряката причинно-следствена връзка. Излага се, че специалният закон, въз основа на който е издадено отмененото като незаконосъобразно РазпорежданеР 12-72 от 28.04.2021г.-Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ урежда няколко възможности за задължените лица да обезпечат изпълнението на издаденото разпореждане, като за изпълнението му дружеството би могло да има по-малко разходи или дори за него да не настъпи имуществена вреда вследствие отменения акт, както и че придобиването на качеството на задължено лице не било засегнато от порок в административното производство. Иска се отмяната на съдебния акт и отхвърляне на исковата претенция, в частта,с която е уважен частично искът на дружеството. Претендират се направените разноски. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк.Дукова поддържа касационната жалба по наведените касационни основания за отмяна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Евро 07 АД, представляван в съдебно заседание от адв.Илиев оспорва касационната жалба. В представен по делото писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд София-град е уважил частично предявените от Евро 07 АД съединени искове, като е осъдил ответника /ДРВВЗ/ да заплати на дружеството сумата в размер на 18 783.46 лева, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-24.10.2022година до окончателното изплащане на дължимото, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от Разпореждане Р-12-72/28.04.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси , отменено като незаконосъобразно с влязло в сила на 04.07.2022 година съдебно решение, както и сумата в размер на 566.74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 18 783.46 лева за периода от 04.07.2022 година до датата на подаване на исковата молба-24.10.2022 година. Исковете в останалата част до пълния претендиран от ищеца размер отхвърлил като неоснователни и недоказани. От фактическа страна е установено, че с Разпореждането от 28.04.2021г., на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5,чл.12 и чл.23 ЗЗНН, на Евро 07 АД са определени нива на запаси за извънредни ситуации на котелни горива в размер на 90,361 тона, които следва да създаде, вложи, съхранява и обновява в периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г.. Разпореждането от 28.04.2021 г. е било съдебно оспорено от ищеца ЕВРО 07 АД, като с жалбата е поискано от съда да постанови и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С Определение 4373/15.06.2021 година, постановено по адм.д.5825/2021 г. по описа на Административен съд София-град, АССГ е отхвърлил искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждането от 28.04.2021г.. Определението е оставено в сила с Определение8920/29.07.2020 година, постановено по адм. дело 7697/2021 година по описа на Върховния административен съд. С Решение 7000 от 26.11.2021г., постановено по адм.д.5825/2021 г. по описа на Административен съд София-град, Разпореждането от 28.04.2021г. е отменено, като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 04.07.2022година по силата на Решение 6583 от 04.07.2022 г. на Върховния административен съд, постановено по адм.д. 2324/2022г., с което касационната жалба срещу първоинстанционното съдебно решение е оставена без уважение. Безспорно по делото и установено от прил. доказателства е, че е налице сключен Договор 39/2021 г. от 07.06.2021г., между ЕВРО 07 АД, като възложител и САКСА ООД, като изпълнител, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да предостави заем на възложителя , при условията на договора, нефтопродукти в собствените си лицензирани петролни складове, посочени в регистъра на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси . Нефтопродуктите представляват запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по смисъла на ЗЗНН и са следното количество-90.361 тона котелно гориво за срок от 01.07.2021година-30.06.2022 година (чл.1 от договора). Възнаграждението е в размер на 14.00 лева за метричен тон, върху което допълнително се начислява ДДС, като заплащането е авансово на тримесечни вноски (чл.3 от договора). Преди сключването на договора възложителят предоставил на изпълнителя копие от разпореждането на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси за количеството и видовете запаси за извънредни ситуации, които ще заема на изпълнителя и след неговото съгласие ще съхранява в базите на изпълнителя (чл.8 от договора). Договор 39/2021 г. от 07.06.2021г. е сключен в изпълнение на Разпореждането от 28.04.2021г., което се установява от приетия по делото Констативен протокол 1163/03.06.2022г. на Териториална дирекция Държавен резерв -гр.София, в който изрично е посочено, че изпълнението на Разпореждането от 28.04.2021 г. се установява от Договор 39/2021 г. от 07.06.2021г., сключен между ЕВРО 07 АД и САКСА ООД. Договорът е изпълнен изцяло и в договорените срокове, цени и плащане. Плащанията са извършени с Платежни нареждания с номера на операциите 201В1О0211810001 от 30.06.2021г., 201B1002204000N1 от 09.02.2022г., 201В1О022110014J от 20.04.2022г., 201В100221870078 от 06.07.2022 г. на Уникредит Булбанк, от които с се установява, че ЕВРО 07 АД е превело на САКСА ООД сумите, както следва:4554.19 лева ( което представлява размера на тримесечната вноска по договора-90.361 м/т х 14 лв + 20 процента ДДС.1518.064 лева месечна вноска х 3 ); 9108.38 лева ( две тримесечни вноски);4554.19 лева и 6011.48 лева, или общо в размер на заявената с исковата молба сума на главния иск-24 288.24 лева. Срокът на договора обаче е за 12 месеца, а именно от 01.07.2021 година до 30.06.2022година, какъвто е и срока, определен в Разпореждането от 28.04.2021г. , въз основа на което съдът приел, че дължимото плащане по договора е било общо в размер на 18 216.77 лева, а разликата до 24 288.24 лева не е платена от ищеца в изпълнение на Договор 39/2021 г. от 07.06.2021г.. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният главен иск е частично основателен и доказан поради наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Била налице първата предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, а именно -индивидуален административен акт-РазпорежданеР-12-72 от 28.04.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция ДРВВЗ , отменен с влязло в законна сила на 04.07.2022г. решение 7000 от 26.11.2021г., постановено по адм.д.5825/2021 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с Решение 6583 от 04.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм.д. 2324/2022г.. Налице е и втората предпоставка по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ-реално претърпяна от ищеца вреда под формата на претърпяна загуба, доколкото с извършените от ищеца плащания в полза на Сакса ООД на обща стойност 24 288,24лв. във връзка със сключения договор39/2021г. имуществото на ищеца е намаляло с тази сума. По отношение на третия елемент от фактическия състав на предявения иск-пряка причинно-следствена връзка първоинстанционният съд, въз основа на събрания по делото съвкупен доказателствен материал обосновал извод за изпълнение и на третата от кумулативно определените според закона предпоставки за уважаване на иска, тъй като по делото категорично е установено, че имуществото на ищеца се е обеднило със сумата в размер на 18 216.77 лева, която дружеството е заплатило по Договор39/2021 г. от 07.06.2021 г., сключен, за да изпълни задължението, разпоредено му с подлежащото на предварително изпълнение Разпореждане Р-12-72/28.04.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси . За разликата до заявения размер-24 288.24 лева, основанието за намаляване на имуществото на ищеца не е доказано и категорично не е в изпълнение на отменения незаконосъобразен акт, т.е. липсва третият елемент от фактическия състав на предявения главен иск-пряка причинно-следствена връзка. Съдът отхвърлил като неоснователно възражението на ответника, че липсва пряка причинно-следствена връзка поради избрания от дружеството способ на изпълнение на незаконосъобразното разпореждане, аргументиран с довода , че ищецът е могъл да изпълни разпореждането чрез покупка и последваща продажба. Съдът приел, че след като дружеството-ищец е избрало предвиден в чл.18, ал.1, т.1 ЗЗНН способ за изпълнение, какъвто е Договор 39/2021 г. от 07.06.2021г., ответникът не може да се позовава на чл.5 ЗОДОВ, каквото по същество представлява възражението му, тъй като законодателят е предоставил право на избор при условията на алтернативност, като не е поставил критерии относно избора на една от възможностите за изпълнение - покупка на горива или заем на горива. Отделно от това, счел възражението и за напълно необосновано с конкретни факти, тъй като ответникът не е конкретизирал по никакъв начин финансовите разходи, които ищецът- ЕВРО 07 АД е щял да понесе за покупка и последваща продажба на запасите-90.361 тона котелно гориво, определено в Разпореждането. Съобразил и обстоятелството, че доколкото основната дейност на ищеца е продажба на авточасти, която не включва дистрибуция на течни горива, не може да се презюмира, че е можел да закупи котелното гориво и да го продаде отново, без това съществено да утежни основната му дейност. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд приел, че предявения главен иск е основателен и доказан за сумата 18 216,77лв. за която са налице и трите предпоставки от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а за разликата до пълния предявен размер от 24 288,24лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Приел още, че основателността на главния иск обуславя и основателността на съединения с него акцесорен иск за присъждане на законната лихва, но върху доказаната сума по иска-18 216.77 лева и за периода от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на акта като незаконосъобразен 04.07.2022 г. до подаването на исковата молба-24 10.22 година в размер на 566.74 лева С тези мотиви съдът уважил частично съединените искови претенции по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и отхвърлил като неоснователни същите в останалата им част до пълния претендиран от ищеца размер. Решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, представляващи претърпените от дружеството загуби в изпълнение на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Разпореждане на зам.председателя на ДА ДРВВЗ -София. Първоинстанционният съд правилно, с оглед събраните по делото доказателства е установил наличието на първия елемент от фактическия състав на предявения главен иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно-наличие на отменен с влязло в законна сила на 04.07.2022год. индивидуален административен акт-Разпореждане12-72 от 28.04.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция ДРВВЗ , отменен с решение 7000 от 26.11.2021г., постановено по адм.д.5825/2021 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с Решение 6583 от 04.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм.д. 2324/2022г.. Съдът правилно установил и наличието на втория елемент, а именно, че е налице заявената от ищеца вреда под формата на претърпяна загуба-сумата от 24 288,24лева, доколкото с извършените в полза на Сакса ООД плащания по сключения между Евро 07 АД и Сакса ООД Договор39 от 07.06.2021г. имуществото на ищцовото дружество е намаляло с тази сума. В хода на производството е установено, че имуществото на Евро 07 АД се обеднило със сумата 18 216,77лв., която дружеството е заплатило по гореупоменатия договор, сключен в изпълнение на разпореденото му с подлежащо на предварително изпълнение разпореждане на зам.председателя на ДА ДРВВЗ , съгласно прил. по делото Констативен протокол1163/03.06.2022г. на ТД Държавен резерв -София. Относно наличието на третия елемент-причинно-следствена връзка между незаконосъобразен административен акт и настъпилата вреда, първоинстанционният съд правилно счел за неоснователно и необосновано възражението на касационния жалбоподател, че липсва пряка причинно-следствена връзка поради избрания от дружеството способ на изпълнение на незаконосъобразното разпореждане от 28.04.2021г., аргументирано с възможността за изпълнение на разпореждането посредством покупка или с последваща продажба, при които дружеството би могло да има по-малко разходи или дори за него да не настъпи имуществена вреда. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.1-ал.3 от Закона за запасите с нефт и нефтопродукти /ЗННП/ задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1. Задължените лица са длъжни да поддържат създадените от тях нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни на следващата календарна година, като създаването на нивата се удостоверява: 1.на територията на страната - със складови записи, издадени от съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38 - за запасите на задължените лица и Държавното предприятие "Държавна петролна компания", а за икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави -членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване; 2. (изм. ДВ, бр. 51 от 2020г., в сила от 5.06.2020 г.) на територията на друга държава - членка на Европейския съюз - с документите по чл. 18, ал. 5; 3. (изм. и доп. ДВ, бр. 65 от 2020 г.) в петролни бази, управлявани от Държавното предприятие "Държавна петролна компания" с приемателен акт за запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания", за запасите на задължени лица със складов запис, а за запасите на други държави - членки на Европейския съюз, с приемателен акт и с договор за съхраняване. Действително, специалният закон, въз основа на който е било издадено отмененото като незаконосъобразно разпореждане-ЗННП предвижда няколко възможности за задължените лица да обезпечат изпълнението на издаденото им разпореждане: като закупят количествата от определените им запаси и след изтичане на едногодишния период ги продадат за своя сметка; на следващо място е предвидена възможност до 50% от определените запаси да се създадат в държава-членка на ЕС /чл.18 т.3 от ЗННП/.Едновременно с това обаче, чл.18, ал.1, т.1 ЗЗНН предоставя възможност на задължените лица от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации само на съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, както и на Държавното предприятие "Държавна петролна компания", които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на територията на страната; това право се прилага до 100 на сто от определените индивидуални нива на запаси за извънредни ситуации, като задълженото лице е длъжно да представи в агенцията копие на складов запис най-късно в работния ден, следващ деня на издаването му, а съхранителят отговаря за количеството и качеството на запасите, за които е поел задължение да ги съхранява. В случая законодателят е предоставил право на избор на изпълнителя, в условията на алтернативност, без да е поставил конкретни критерии досежно избора на една от възможностите за изпълнение-покупка на горива или заем на такива. В тази насока, в контекста на гореизложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че след като дружеството-ищец е избрало предвиден в чл.18, ал.1, т.1 от ЗННП способ на изпълнение, какъвто съставлява сключения Договор39 от 07.06.2021г. със Сакса ООД за предоставяне в заем на ищеца срещу възнаграждение и при условията на договора в изпълнение на даденото разпореждане нефтопродукти в собствените си лицензирани петролни складове, посочени в регистъра на ДА ДРВВЗ , касаторът не може да се позовава на чл.5 от ЗОДОВ. В този смисъл, твърдението на касатора, че за Евро 07 АД е съществувала и друга възможност на изпълнение на задълженията по разпореждането посредством покупка и последваща продажба не е основание за отпадане на правовъзстановителната отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Освен това направеното възражение на касатора е необосновано, тъй като последният не е детайлизирал финансовите разходи, които ищецът щеше да понесе и съответно да претендира при условията за покупка и последваща продажба на запасите-90,361тона котелно гориво, определено в разпореждането. Съдът правилно е отчел и обстоятелството, че доколкото основната дейност на Евро 07 АД е продажба на авточасти, която не включва дистрибуция на течни горива, не може да се презюмира, че дружеството е могло да закупи котелно гориво и да го продаде след изтичане на едногодишния срок, без това съществено да утежни основната му дейност. Съдът правилно е отчел, че котелното гориво е тежка нефтена фракция, която се получава след дестилиране на бензиновите, керосиновите и газьоловите фракции и се съхранява в закрити резервоари, при спазване на нормите за съхранение на огнеопасни материали. Съхраняването на котелното гориво се извършва в регистрирани складове при условията на чл.38 от ЗННП, а транспортирането се осъществява в автоцистерни, ж.п. цистерни и танкери, в наливно състояние съгласно БДС 11035 и в съответствие с националното законодателство за превоз на опасни товари. Доколкото по делото от публично достъпното становище на ВАСI е установено, че най-ниската установена цена за котелно гориво към м.май е 905 лева на тон ,без ДДС и акциз, на тази база първоинстанционният съд правилно е приел за обосновано твърдението на Евро 07 АД, че с акциза цената на тон гориво е над 1301лева, а за определените 90 тона ищецът е следвало да заплати 117090лева без ДДС, като същевременно при изискването за специален режим на съхранение отново е следвало да сключи договор с регистриран склад и допълнително да заплати цена за транспорт и съхранение. На този фон, както правилно е извел извод и първоинстанционният съд , взетото от ищеца решение относно избрания начин на изпълнение на разпореждането от 28.04.2021г. прави избора по чл.18 ал.1 т.1 от ЗННП икономически обоснован и с грижа за спазване на финансовата дисциплина. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за частична основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ както по главния, така и по предявените акцесорни искове. АССГ правилно е преценил, че предявеният пред него главен иск е основателен за сумата 18 216,77лв., като в съответствие с това правилно уважил пропорционално на главния иск и претенцията за лихва. Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е постановил решение, в съответствие с материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото пред касационната инстанция разноски в размер на 2 319,29лв.,съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което е съобразено с предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер /в случая 2 141.52лв./ и с фактическата и правна сложност на спора. Възражението за прекомерност на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение