Решение № 7281 от 19.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Военно формирование 42650, чрез процесуален представител, против решение 1280 от 09.12.2021 г. по адм. д. 339/2021 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отменена негова Заповед ЛС-8 от 26.03.2021 г. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - Л. Шаханова, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед ЛС-8 от 26.03.2021 г. на началника на Военно формирование 42650 на основание чл.245, ал.2, чл. 244, т. 7 и чл.247 от ЗОВСРБ на мл. сержант Шаханова, на длъжност Завеждащ на регистратура във ВФ 42650-Копривщица за това, че е нарушила военната дисциплина, изразено в неизпълнение на задълженията по военна служба, нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Договорът за военна служба на младши сержант Шаханова е прекратен, същата е освободена от длъжност, от военна служба и е зачислена в резерва. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен по см. на чл. 137, ал. 4 ППЗОВСРБ вр. чл. 248 ЗОВСРБ орган в рамките на предоставените му със законово разрешена делегация правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при порок във формата и несъответна на тежестта на извършеното преценка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Съдът е приел, че със заповеди от 09.11.2020 г. и 08.12.2020 г. на основание чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ началникът на Военно формирование 42650 е назначил две проверки, които да установят спазване на военната дисциплина от мл. сержант Шаханова, като протоколите от заседания на комисиите по чл.142, ал.3 ППЗОВСРБ не са сведени до знанието на Шаханова. Според съда по делото няма данни служителката да е запозната с резултатите от извършените проверки и всички събрани доказателства и след това да е дала писмени обяснения или да е била изслушвана, както и не е присъствала на беседа, проведена на 26.03.2021 г., протокола от която не и е бил връчен и въпреки посоченото в съдържанието му служителката не е била запозната нито с резултатите от извършените от двете назначени комисии проверки, нито е дала устни обяснение пред наказващия орган-нарушение на чл.246, ал.4 ЗОВСРБ, от което следва отмяна на оспорената заповед. АСОО е посочил, че заповедта е опорочена и по своята форма, като в т.2 от същата се съдържа релевиране на нарушения, описани като обща оценка за поведението на служителя, без каквато и да било конкретика, които са взети предвид от органа при оценка на тежестта на определяне на наказанието, а в точка трета е релевирано нарушение, за което въобще не е извършвана служебна проверка и проведено дисциплинарно разследване. Решението е валидно и допустимо. Касаторът не сочи конкретни основания за недопустимост на обжалвания акт, като при извършената служебна проверка от настоящия състав на осн. чл. 218, ал.2 АПК такива не се установяват. Решението на АССО е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 246, ал. 4 от ЗВОСРБ, според което командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е гарантиране участие на военнослужещия в дисциплинарното производство и реализиране правото му на защита, при което, след като в процесния случай това не е сторено, налице е процесуално нарушение от категорията на съществените. Не се установява от доказателствата по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание военнослужещия е изслушан от началника на Военно формирование 42650 или че са приети писмените му обяснения, и че това е извършено по реда, предвиден в чл.144, ал.1 ППЗОВСРБ- чрез проведена беседа в срок от 5 работни дни от получаване на протокола по чл.143, ал.1 ППЗОВСРБ. Дадените обяснения в хода на дейността на комисиите имат за цел изясняване на поставените пред комисията задачи, но не могат да заместят задължението на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша или приеме писмените обяснения на служителя. Обяснения на мл.сержант Шаханова, дадени пред органа, фигурират само в протокола от 15.02.2021 г. и касаят единствено предложението за налагане на дисциплинарна мярка предупреждение за уволнение. Неспазването на посоченото императивно изискване е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, както правилно е приел първоинстанционния съд, а материалната законосъобразност на акта не е необходимо да се изследва. Не се кредитират доводите в касационната жалба, че военнослужещата е надлежно поканена да се яви на беседа от 26.03.2021 г. и че в протокола е удостоверен отказа й да даде обяснения. Мотиви в тази насока са изложени от първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че АССО е нарушил правото му на защита и е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането на ответника за разпит на двама свидетели за доказване на обстоятелствата, че военнослужещата е присъствала на беседата от 26.03.2021 г., запознала се е с протоколите на комисиите и с резултатите от проверката и е отказала да даде писмени обяснения. По аргумент на чл.144, ал.2, изр. последно и ал.3 от ППЗОВСРБ, вр. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, за доказването на горните обстоятелства не са допустими гласни доказателствени средства. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт, като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства, обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Военно формирование 42650-Копривщица да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022г. с кантора Тинчев и Партньори, при уважено възражение за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение