Решение № 6052 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2017 г.

Решение № 6052 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Р., с адрес в гр. Г. Делчев, чрез процесуален представител, срещу решение № 1277/21.07.2017 г. по адм. дело № 255/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 266з -104/21.03.2017 г. на началника на РУ - Г. Д. при ОДМВР - Б. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - началникът на РУ - Г. Д. при ОДМВР - Б., не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Б. е приел за установено, че със заповед № 266з -104/21.03.2017 г., на началника на РУ - Г. Д. при ОДМВР - Б., на младши инспектор П. А. Р., младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към Районно управление - Г. Д. при ОДМВР - Б., за това, че на 23.06.2016 г. за времето от 3:40 ч. до 3:55 ч. и от 4:37 ч. до 5:50 ч. не е извършвал контрол на пътното движение, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от "шест месеца". Съдът е приел за доказано, че на процесната дата, при осъществяване на контрол на пътното движение със служебен автомобил, за първия посочен период жалбоподателят е дремел на предна дясна седалка, а във втория посочен период не се е виждал на нито една от камерите на служебния автомобил, поради което същият не е изпълнявал задълженията си по чл. 51 от Инструкция рег. № 8121з - 749/20.10.2014 г. за реда и организацията при осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, изм. и доп. с Инструкция рег. № 8121з -826/14.07.2016 г. - а именно да осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществявайки контрол на пътното движение, с което е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което му е наложено предвидено за "неизпълнение на служебни задължения" наказание "порицание" в минималния срок по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Съдът е изложил мотиви за спазване на административно производствените правила по издаване на заповедта, изискуемата форма, от компетентен орган по чл. 204, т. 4 ЗМВР. Решението е правилно. Както в заповедта, така и в решението е посочено датата и часовите отрязъци, през които жалбоподателят не е изпълнявал задълженията си, както и в кой служебен автомобил / с посочване на регистрационен номер / е бил - тоест времето и мястото на нарушението са индивидуализирани. В съответствие с чл. 196, ал. 2 ЗМВР е изводът за спазен двумесечен срок от откриване на нарушението до издаване на заповедта, тъй като съгласно този законов текст срокът започва да тече от постъпване на материалите по дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган, както е приел и съдът, а не от прегледа на видеофайловете, както твърди касаторът. Правилна е преценката на съда за липса на съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, доколкото за извършеното от касатора дисциплинарно нарушение е наложено предвиденото наказание "порицание" в най - късия предвиден от закона срок и няма възможност за налагане на по-леко наказание. В случая при липса на по-лека алтернатива липсата на мотиви за индивидуализация на наказанието не е съществено административно процесуално нарушение при издаване на заповедта, както правилно е отбелязъл АС. О. мотивите на АС не може да се направи твърдения от касатора извод, че съдът е приел за извършени две нарушения. АС е обсъждал двата периода на бездействие отделно, тъй като съдържанието на доказателствените средства за тях е различно. АС правилно е определил приложимото материално право и решението му е в съответствие с него. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на направените от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,