Решение № 6839 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна, подадена от К. Илиев на решение 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело 1259/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение 589/12.08.2020 г., постановено по кас. адм. д. 652/2020 г. на тричленен състав на Административен съд Пазарджик. Иска се отмяна на решенията на основанията на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, като към молбата за отмяна се представя Експертно решение на ТЕЛК 5165/213 от 19.12.2019 г. и се твърди, че то представлява ново доказателство по делото. Ответникът по искането за отмяна Главна дирекция Изпълнение на наказанията , редовно призована, се представлява от юрисконсулт Василева. Моли да бъде отхвърлена молбата като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК и претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С решение 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело 1259/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, чиято отмяна се иска, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на К. Илиев сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора [населено място] непреместване на л.с. Янков в друга килия, и допускането да се стигне до вербални и физически заплахи към ищеца Илиев, за периода от 02.09.2019 г. 30.10.2019 г., като в останалата част до пълния претендран размер от 50 000 лева исковата молба е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решението на тричленният състав на Административен съд - Кюстендил решението е оставено в сила. С решение 589/12.08.2020 г., постановено по кас. адм. д. 652/2020 г. на тричленен състав на Административен съд Пазарджик първоинстанционното решение е оставено в сила. В искането за отмяна се твърди, че по време на съдебното дирене молителят е бил с влошено психично здраве и е приемал силни психотропни медикаменти. Поради приложената му терапия е бил замаян и неадекватен и неспособен да се защитава адекватно по делото. По искането на основание чл. 239, т. 1 АПК навежда доводи, че поради здравословното си състояние не е обърнал внимание на това, че следвало да се призове и разпита по делата много важен свидетел , който да докаже настъпилите вреди. Твърди, че представя и ново доказателство Експертно решение на ТЕЛК 5165/213 от 19.12.2019 г., което също доказвало настъпилите вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Експертното решение на ТЕЛК 5165/213 от 19.12.2019 г. не може да бъде прието за ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради това че ЕР на ТЕЛК е от 19.12.2019 г. и е издадено преди приключването и на двете дела. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителят. Данните по делото не установяват да е налице невъзможност за участие на молителя в съдебното производство. Следва да се посочи, че в определение 1807/27.12.2019 г., постановено по адм. дело 1259/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик е посочено, че с молба от 19.12.2019 г. Илиев сам се отказва от искането си за назначаване на служебен защитник, от където и следва, че Илиев не е имал нужда от адвокат и явно е считал, че сам ще се справи. Молителят Илиев се е явявал на всичките открити съдебни заседания по двете дела на АС - Пазарджик, поради и което не може да се приеме, че не се е защитавал и не е знаел в какъв етап е процесът по всяко едно от делата, поради което е имал възможност да поиска разпит на свидетел. С оглед на изложеното, и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК, следва да се приеме, че представеното от К. Илиев Експертно решение на ТЕЛК 5165/213 от 19.12.2019 г., не представлява ново писмено доказателство, с което се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не се установява и твърдението му за лишаването му от възможност да бъде защитаван адекватно по делото. Искането за отмяна на решение 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело 1259/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение 589/12.08.2020 г., постановено по кас. адм. д. 652/2020 г. на тричленен състав на Административен съд Пазарджик, следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. С оглед направеното от пълномощника на ответника ГДИН искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден молителят да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,