Решение № 5312 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2026 г.
ВАСВторо отделение18.05.2026 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 39625 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9604/2025 г. по описа на Административен съд София - град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО), район „Овча купел“, чрез пълномощника си гл. юрк. Петков, против решение № 39625 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9604/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – В. М. С., чрез адв. Йотов като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Ответникът – В. К. В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения, различни от изложените в нея: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РОК25-РА50-57/13.05.2025 г. на кмета на СО, район „Овча купел“, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 135 ал. 3 и ал. 6, чл. 124а, ал. 5 ЗУТ е допуснато да се изработи изменение на действащ подробен устройствен план - изменение на план за регулация (ПУП – ИПР) в обхвата на м. [жк], кв. 44, урегулиран поземлен имот (УПИ) XXXIX-314 (ПИ с идентификатор 68134.4140.9014) и УПИ XLI-312 (ПИ с идентификатор 68134.4140.312), ПИ с идентификатор 68134.4140.9015, ПИ с идентификатор 68134.4140.9013, като се образуват нови УПИ XXXIV-9014, 9015 за ЖС и УПИ XLI-312, 9013 за ЖС, с контактен УПИ XXXIV-816, 818 и УПИ I-316, без промяна на улична регулация. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че подадената пред него жалба на В. М. С. е допустима, тъй като изхожда от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ - съсобственик на УПИ XLI-312 (ПИ с идентификатор 68134.4140.312), попадащ в обхвата на оспорената заповед. Обосновава извод, че не са налице основания за обявяване нейната нищожност, доколкото е издадена от компетентен орган при делегиране на правомощия и в изискуемата от закона писмена форма. Счита също, че административният акт е постановен в съответствие с целта на закона и не е налице превратно упражняване на власт. Излага съображения, че процесната заповед представлява акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол, при издаването на който компетентният орган извършва преценка относно допустимостта на предвидената устройствена процедура, като проверява следните обстоятелства: дали е налице искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, подадено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, представена ли е скица – мотивирано предложение за изменението, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място, ако такъв е наличен. Приема, че на този предварителен етап не е необходимо да се сочи и да се изследва наличието на основание по чл. 134 ЗУТ за исканото изменение на ПУП, както и не се изисква проверка за изпълнението на изискванията на чл. 108, ал.5 ЗУТ. Сочи, че конкретното основание по чл. 134 ЗУТ е предмет на преценка в следващия етап от развитие на административното производство, когато евентуално бъде издадена заповед за одобряване на проект за ПУП-ИПР. Счита, че цитирането на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ в оспорената заповед следва да се разглежда единствено като условие, определено от административния орган относно изработването на проекта за ПУП-ИПР. Приема, че заявлението по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, във връзка с което е постановен оспореният акт, е подадено от собственик на ПИ с идентификатори 68134.4140.9015, 68134.4140.9014 и 68134.4140.9013, които са предмет на изменението, но мотивираното предложение за ПУП-ИПР засяга също и частен имот 312, по отношение на който искателят В. К. В. няма качеството на заинтересовано лице съгласно чл. 131 ЗУТ. Обосновава извод, че е недопустимо да се иска образуване на нови УПИ за чужди имоти, от което следва недопустимостта и на цялото предложение, съответно на оспорения акт в цялост, тъй като е невъзможно той да се отмени само в частта му извън собствените на заявителя имоти. Счита, че административният орган се произнася свръхпетитум, като вместо заповедта да се отнася единствено до ПИ с идентификатори 68134.4140.9015 68134.4140.9014 и 68134.4140.9013, изрично посочени в подаденото заявление, териториалният обхват на разработката е разширен и оспореният акт засяга и чужд ПИ с идентификатор 68134.4140.312, който не е посочен в него. Достига до заключение, че доколкото в процесната заповед е цитирано само заявлението на В. К. В., административният орган трябва да се съобрази стриктно с посочените в него имоти, а вместо това, като излиза извън обхвата му, се извършва обединяване на производство по чл. 135, ал. 3 ЗУТ с такова по чл. 135, ал. 5 ЗУТ за служебно възлагане изработването на проект за ПУП в по-голям териториален обхват. При тези съображения достига до заключение, че оспореният акт страда от пороци, обосноваващи неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съд приема, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да се установи правният интерес на В. М. С. да оспори заповедта на кмета на район „Овча купел“. Жалбоподателката в първоинстанционното производство твърди, че е съсобственик на УПИ XLI-312, засегнат от предложението за ПУП-ИПР. В подкрепа на това твърдение по делото са приети решение № 0375С/26.01.2002 г. на Поземлена комисия – община „Овча купел“ за възстановяване на наследниците на Ц. Г. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.954 дка, в землището на Суходол, местността „Благденица“, к.л. 350, имот № 13 от кадастрален план, изработен през 1958 г., както и удостоверения за наследници на Ц. Г. М., М. Ц. Г. и Л. И. Г.. От цитираните документи се установява безспорно, че жалбоподателката е наследник на Ц. Г. М.. Липсват обаче каквито и да е данни за идентичност между описания в решението на поземлената комисия имот и някой от имотите, засегнат от предложението за ПУП-ИПР, което прави невъзможно установяването на правния интерес на В. М. С. да обжалва процесната заповед. Вписването на наследниците на Ц. Г. М. в кадастралния регистър като собственици на ПИ с идентификатор 68134.4140.312 без отбелязване на съответен документ за собственост не доказва по категоричен начин вещни права по отношение на този имот. В случая на жалбоподателката не е указано, че не сочи доказателства за обстоятелство от значение за допустимостта на оспорването, поради което въпросът за наличието на правен интерес остава неизяснен. Изложените в обжалваното решение доводи и аргументи за липсата на основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят - чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК. Принципно правилен е изводът на административния съд относно предварителния характер на производството по чл. 135 ЗУТ и обстоятелствата, които подлежат на проверка в него, а именно - дали заявлението, с което се иска допускане на изменение на действащ ПУП, е направено от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, приложено ли е мотивирано предложение със скица на предлаганото изменение, дадено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и дали предложението за изменение на ПУП е в съответствие с правилата и нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП на населеното място. От данните по делото се установява, че в случая процедурата е инициирана по искане на собственик на имоти, включени в обхвата на разработката, както и че е изпълнено изискването за представяне на мотивирано предложение и скица. Настоящият състав не споделя направения извод за недопустимост на предложението за ПУП-ИРП, тъй като с него се предвижда урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.4140.312, който е собственост на други лица, които не са заявили искане за това. Противно на приетото от административния съд, допускането на изработване на проект за изменение на ПУП не е поставено в зависимост от съгласието на всички собственици на засегнатите имоти и в чл. 135 ал. 1 ЗУТ не се изисква заявлението да бъде подадено от всички заинтересовани лица. Засягането на чужди права се преценява в хода на разглеждане и одобряване на внесения проект, а не преди неговото изработване, като се взема предвид и конкретното основание за изменение по чл. 134, ал. 1 ЗУТ. Цитираната в обжалваното решение съдебна практика е неотносима, тъй като касае различен казус и друга фактическа обстановка. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган се произнася свръхпетитум, като включва в обхвата на процесната заповед освен изрично посочените в заявлението имоти на искателя и частен имот, собствениците на който не са подали надлежно искане. Със заявление вх.№ РОК25-ГР00-128/21.03.2025 г. В. К. В. иска да се допусне изработването на проект на ПУП-ИРП за собствените й ПИ с идентификатори 68134.4140.9013, 68134.4140.9014 и 68134.4140.9015. Цитираното заявление следва да се разглежда във връзка с приложеното към него мотивирано предложение за изменение на регулационния план, включващо текстова част и скица, в които изрично се предвижда промяна в границите на УПИ ХХХIX-314, УПИ XLI-312 и контактни УПИ XXXIV-816,818 и УПИ I-316, както и създаване на нови УПИ XXXIХ-9014, 9015, предназначен за жилищно строителство, за ПИ с идентификатори 68134.4140.9014 и 68134.4140.9015, и УПИ XLI-312, 9013, предназначен за жилищно строителство, за ПИ с идентификатори 68134.4140.9013 и 68134.4140.312, кв. 44. Оспорената заповед е съобразена изцяло с така очертания обхват на предложението, като не е налице приетото от административния съд разширяване на териториалния обхват на изменението от страна на административния орган. След като неправилно приема, че оспорената заповед е постановена по недопустимо искане, което не изхожда от собствениците на всички засегнати от предложението за изменение на ПУП имоти, административният съд не обсъжда останалите обстоятелства, които подлежат на преценка в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. По делото не се установява дали в случая има становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. От съда не са събрани и доказателства, необходими за преценката на съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с действащия ОУП. Съдържащата се в оспорената заповед информация относно зоната, в която попадат имотите съгласно ОУП на СО и предвидените устройствени показатели следва да бъде проверена, при необходимост с използването на специални знания. В обжалваното решение не са изложени мотиви относно наличието или липсата на предпоставките за издаването на оспорения акт. В тази връзка съдът се ограничава само до заключението, че е подадено заявление, изхождащо от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 ЗУТ, което е придружено от скица - предложение. Предвид изложеното съдът не установява с допустимите доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице, дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на действащ ОУП, които са релевантни обстоятелства за преценката относно законосъобразността на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. По делото не е установено и в какво се състои предложеното изменение по отношение на УПИ XLI-312, доколкото от представените по делото комбинирана скица и скица-предложение е видно, че ПИ с идентификатор 68134.4140.9013, собственост на заявителя, е включен и по действащия регулационен план в границите на УПИ XLI-312 преди издаване на оспорената заповед. Посочените процесуални пропуски не е възможно да бъдат санирани от касационната инстанция, която съгласно чл. 220 АПК преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като за установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства съобразно чл. 219, чл. 2 АПК. При липса на мотиви относно изпълнението на всички изисквания за законосъобразността на оспорената заповед съобразно характера на производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и предвид пропуска да се съберат и обсъдят необходимите доказателства в тази връзка, касационната инстанция не би могла да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Неизясняването на относимите за спора факти и неизлагането на мотиви по същество на спора налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, който следва да събере относимите доказателства за изясняване на въпросите, свързани с правния интерес на жалбоподателката в първоинстанционното производство, съответствието на представеното предложение с правилата и нормите по устройство на територията и предвижданията на ОУП, както и относно естеството на предложената промяна в регулационния план по отношение на УПИ XLI-312. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящия съдебен акт. При този изход на делото по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
Цитирани разпоредби
23- чл. 135, ал. 1 ЗУТ
- чл. 221, ал. 2
- чл. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 108, ал. 5 ЗУТ
- чл. 124, ал. 5 ЗУТ
- чл. 131, ал. 1 ЗУТ
- чл. 131 ЗУТ
- чл. 134, ал. 1 ЗУТ
- чл. 134 ЗУТ
- чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ
- чл. 135, ал. 3 ЗУТ
- чл. 135, ал. 5 ЗУТ
- чл. 135 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2, т. 1
- чл. 134, ал. 2, т. 2
- чл. 135, ал. 3
- чл. 208
- чл. 219
- чл. 222, ал. 2, т. 1