Решение № 10540 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2010 г.

Решение № 10540 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Никола Величков Бухов от гр. Пловдив срещу решение № 1233 от 9.09.2010 г. по адм. дело № 237/2010 г. на Административния съд - Пловдив - III отделение, 7 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касатора на осн. чл. 1 ЗОДОВ за сумата 2 000 000 лв. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", представляващо обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ампутация на двата му долни крайника през м. януари 2005 г., причинени вследствие действията и бездействията на длъжностни лица от администрацията на затвора - Пловдив, при осъществяваната от тях административна дейност. Съдът приел, че ищеца е постъпил в затвора на 13.04.2000 г. за изтърпяване на наложено му наказание "лишаване от свобода", с диагноза "захарен диабет". На 8.05.2000 г. е изпратен за изследване от д-р Радев - директор на Медицинския център на затвора. Изследванията показали глюкоза в нормални граници, но бил завишени показателите за холестерол и триглицериди, които били извън референтните граници - почти петорно завишени. Проблема със силната "лепимичност", т. е. завишените "масти" в кръвта му била тревожна за здравето му още към този момент. Заболяването му "диабет" датирало още от 1995 г., а захарният диабет бил тип 2. По показанията на свид. проф. Павлов - ендокринолог са, че този тип диабет има скрит период от около 5 години, което обосновава и извода, че всъщност от около 10 години поради влизането му в затвора, ищецът е бил подложен на действието на високите нива кръвна захар, причиняващо ускорен атеросклеротичен процес. По време на престоя си в пенетенциарно заведение на ищеца са правени многократно различни изследвания, като е изпращан в здравни заведения в гр. Пловдив, в СБАЛЛС - София (болница при Централния софийски затвор). Началникът на затвора в Пловдив е правил предложения до Главния директор на ответника, с искане за настаняването на ищеца на лечение. От доказателствата по делото не се установило някой от ръководството или длъжностно лице в системата на ответната по делото страна да е възпрепятствал лечението в болнично заведение. Ищецът е получавал и следващите му се добавки към храната - диетична такава и предписаните му лекарства, като по отношение на предписания му инсулин е правено всичко възможно да не се прекъсва приема му по вина на администрацията в затвора. По делото са били изслушани две съдебно-медицински експертизи, като в. лице д-р Илиев е заявил, че са били допуснати известни пропуски в препоръчаното лечение от страна на медицинските специалисти без да са налице грешки в лечението. В този смисъл съдът приел, че поддържаните оплаквания във връзка с ефективността и своевременността на лечението в случая са относими към извършването на специфична професионална медицинска дейност и преценка, която обаче е различна от изпълняваната от длъжностните лица в затвора типична дейност, при която се осъществява изпълнително-разпоредителна властническа дейност, за която може да се ангажира отговорността на държавата, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Не се установили и нарушения на нормите на Закона за изпълнение на наказанията и действащата Наредба № 2 във връзка с осъществяваната административна дейност, било под формата на неправомерни действия или бездействия от страна на персонала в затвора и неговия ръководител. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за постановяване на съдебното решение в противоречие с материалния закон. Възразява се срещу приетото от съда, че медицинската дейности обслужване в пенетенциарните заведения са строго професионални и при тях няма властническо волеизявление при осъществяваната им дейност. Счита, че дейността им за лечение на ищеца, в която е имало известни пропуски, ангажира отговорността на затвора, в който се намират в качеството си на държавни служители, и в резултат на допуснатите от тях грешки за лечението на ищеца, довели и до две тежки за него повреди - ампутация и на двата му крака. Касационната жалба е неоснователна. Безспорно е различна извършваната професионална медицинска дейност от изпълняваната от длъжностните лица в затвора типична дейност, при която се осъществява изпълнително-разпоредителна властническа дейност, за която може да се ангажира и отговорността на държавата, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, както правилно съда е приел. Освен това иска е насочен към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, а не към медицинските лица. По делото са събрани достатъчно много доказателства, сочещи, че ищецът е постъпил в затвора болен от диабет. Дни след постъпването му са започнали изследвания, по предложение на началника на затвора е бил настаняван многократно в различни лечебни заведения, без да е бил възпрепятстван от длъжностни лица в системата на затвора. Получавал е лекарства и добавки към храната му - диетична такава. От друга страна съдът правилно е обсъдил и липсата на съдействие за лечението от страна на ищеца - правил "гладна стачка", нередовно приемал диетичните добавки към храната, не установил как точно и какви конкретни грижи е полагал за здравето си при близо 6 месеца прекъсване, предоставени му сам да осигури адекватното си лечение, за което твърдял, че не е полагано в затвора. При липсата на установеното незаконосъобразно действие или бездействие от страна на длъжностните лица в затвора при или по повод изпълнение на административната им дейност по отношение здравословното състояние на ищеца, правилно предявеният иск по чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлен от съда като неоснователен. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,