Решение № 15408 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8716/2012 г.

Решение № 15408 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8716/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Серафим Асенов Георгиев от с. Зойчене общ. Петрич - главен полицай в Граничен полицейски участък (ГПУ) Златарево срещу заповед рег. № К-3965 от 2.04.2012 г. на министъра на вътрешните работи (МВР). Твърди, че в случая не са налице законовите предпоставки, посочени в заповедта и моли за отмяната й. Ответникът, чрез процесуалния си представител прави възражение за недопустимост на жалбата, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Излага и становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице, чийто права и законни интереси са засегнати пряко и непосредствено от процесната заповед, в срока по чл. 149 АПК. Настоящият състав намира, че обжалваната заповед подлежи на обжалване, тъй като притежава характера и белезите на индивидуален административен акт, доколкото със същата непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, изразени в промяна на мястото на изпълнение на служебните му задължения за дълъг период от време - една година. От анализа на разпоредбите на глава трета ЗМВР следва еднозначен извод, че със заповедта за назначаване на служител на държавна служба в МВР се определя, освен конкретната длъжност, която ще изпълнява служителят, така също и съответното поделение на Министерството и населеното място, в което служителят ще изпълнява задълженията си, размерът на възнаграждението, което ще получава, както и категорията на служителя. Всяка промяна на елемент от посочените по-горе, от органа по назначението представлява едностранно изменение на така възникналото служебно правоотношение, с което се засягат права и законни интереси на служителя, при което актът, с който е сторено това представлява индивидуален административен акт, който подлежи на контрол. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. С обжалваната заповед рег. № К-3965 от 2.04.2012 г. МВР на основание чл. 192а от ЗМВР във връзка с предложение рег. № 15371 от 27.03.2012 г. по описа на ГДГП - МВР е преместил Георгиев - младши разузнавач в група "Оперативно издирвателна дейност" на ГПУ Златарево към РДГП Кюстендил при ГДГП - МВР - категория Д на длъжност младши разузнавач в ГКПП - Аерогара Горна Оряховица в група "Оперативно издирвателна дейност в ГПУ - Летище варна към РД ГП - Аерогари при ГДГП - МВР за срок от една година, считано от датата на запознаване със заповедта, с досега получаваното основно месечно възнаграждение. Заповедта е връчена на Георгиев за запознаване на 18.04.2012 г. С административната преписка е представено предложение рег. № 15371 от 27.03.2012 г. на Директора на ГДГП, въз основа на което е издадена заповедта, от което се установява, че предложението за преместване е мотивирано с придобита достоверна оперативна информация за нерегламентирани контакти на Георгиев с криминално-проявено лице, изразени в предоставяне на класифицирана информация за подпомагане на престъпна дейност на организирана престъпна група. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - същата е издадена от министъра на вътрешните работи, който съгласно разпоредбата на чл. 192а ЗМВР е органът, който може да премести служител за срок до една година в същото или друго населено място, на същата или друга длъжност в рамките на притежаваната от служителя категория. Заповедта е постановена от органа в писмена форма, като доколкото в ЗМВР липсват конкретни законови изисквания за същата, в случая е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Актът съдържа реквизитите посочени в цитирания законов текст, с изключение на указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Последното обстоятелство обаче не води до извод за незаконосъобразност на акта, доколкото в такива случаи законодателят е предвидил конкретна законова последица, а именно удължаване срока за оспорване на заповедта, а и в случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба. В ЗМВР не са предвидени административнопроизводствени правила за издаването на заповед за преместване на служител, а ал. 2 на чл. 192а ЗМВР предвижда, че това следва да става при условия и ред, определени от ответника. По делото не са представени доказателства за наличие на такива, такива не се намират и на официалния сайт на МВР, а съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е задължен да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая доколкото в ЗМВР липсват специални разпоредби уреждащи процедурни правила за издаване на заповедта, настоящият състав намира, че в случая не е установено такова нарушение. Оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В заповедта е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 192а ЗМВР, съгласно която държавен служител може да бъде преместен за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, само при наличие на една от следните две предпоставки 1. при служебна необходимост или 2. при изменение на оперативната обстановка. В случая издателят на акта е посочил като фактическо основание първата предпоставка по чл. 192а, ал. 1 ЗМВР - наличие на служебна необходимост. Доколкото в акта същата не е конкретизирана за наличието й следва да бъде изведен извод от доказателствата от административната преписка по издаването на акта. В случая обаче липсват доказателства за наличие на такава. В предложението за преместване, направено от директора на ГДГП са изложени твърдения, от които може да бъде направено предположение за извършено от Георгиев дисциплинарно нарушение, но не и за наличие на служебна необходимост. За да е налице такава следва да има необходимост от допълнителни служители на мястото, на което държавният служител е преместен да изпълнява задълженията си или изменение на оперативната обстановка, като и в двата случая това следва е установена обективно. В случая получаването на достоверна оперативна информация за нерегламентирани контакти на държавен служител в МВР с криминално проявено лице по никакъв начин не обосновават извод за наличие на служебна необходимост същият да бъде преместен да изпълнява задълженията си от ГПУ Златарево, към РДГП Кюстендил в КГПП Аерогара - Горна Оряховица към ГПУ - Летище Варна. Преместването, за да се изпълняват служебни задължения в същото или друго населено място, може да бъде разпоредено от министъра на вътрешните работи само при реално наличие на една от двете посочени в закона предпоставки и не може да има характер на наказание или превенция по отношение на служители и то по предположение, което не е свързано с посочените в закона предпоставки, а с такива за извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,