Решение № 17120 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2013 г.

Решение № 17120 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Ловеч срещу решение № 203 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 62 от 2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу съдебното решение е предявена и втора касационна жалба от Спаска Йосифова Бенчева от гр. Велико Търново - лично и като процесуален представител - адвокат на Васил Йосифов Бенчев от гр. Велико Търново с искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и произнасяне на ВАС с ново решение по същество, с което да се определи срокът на претърпяната от молителите репресия. След предявяване на касационната жалба, но преди съдебното заседание, като касатори, съответно - ответници по жалбата на областния управител, са конституирани наследниците на Васил Йосифов Бенчев. Касационният жалбоподател, областният управител на област Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Касационните жалбоподатели Спаска Йосифова Бенчева, Дениза Стефанова Бенчева, Кристина Василева Бенчева и Стефан Василев Бенчев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. С посоченото по-горе решение е отменена заповед № РД-09-5 от 1.02.2012 г. на областния управител на област Ловеч, с която административният орган на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 6 и чл. 6 от ЗПГРРЛ и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е уважил искането на Спаска Йосифова Бенчева и Васил Йосифов Бенчев, и двамата от гр. Велико Търново като наследници на Мария Иванова Бенчева за обезщетение по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица в общ размер на 1 508,08 лв. и преписката е върната на областния управител за ново произнасяне. С обжалваната заповед е признат период на незаконна репресия по отношение наследодателката на молителите Мария Бенчева от 16.08.1948 г. до 29.04.1954 г. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че областният управител при издаване на акта е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая и не е събрал служебно необходимите доказателства, поради което неправилно е определил периода на репресията. Административният орган бил нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ и чл. 13, ал. 2 от Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ, като не е поискал служебно произнасяне на Централната комисия в случай на липса на достатъчно писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията. Отделно от това не бил изискал и относимо към спора доказателство - Заповед № 302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи, която е представена за първи път в съдебното производство. Като е допуснал тези процесуални нарушения, областният управител е постановил акт, в който неправилно е определил периода на репресията, съответно - размера на дължимото обезщетение, с което е нарушил и материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че от представените от молителката Спаска Бенчева писмени доказателства - нейни молби, декларации и др., безспорен е единствено началния момент на репресията " изселване и лишаване от софийско жителство" по отношение наследодателката й Мария Бенчева, без да е определен крайния срок на същата. Доколкото основният спор по делото е именно за продължителността на репресията, а от преписа-извлечение от Протокол от 2.03.2010 г. на Централната комисия не може да се извлече произнасяне за тази продължителност, правилно АС - Ловеч е стигнал до извода за допуснато нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на което е налице невъзможност да се прецени дали правилно е определено обезщетението и дали актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Доколкото отпускането на еднократни парични обезщетения по реда на ЗПГРРЛ е от изключителната компетентност на областния управител по смисъла на чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, а не на съда, именно областният управител следва да прецени и коментира представената за първи път в съдебното производство Заповед № И-302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи. Воден от горните фактически и правни изводи, законосъобразно АС- Ловеч е отменил обжалваната пред него заповед и е върнал преписката на областния управител на област Ловеч за ново произнасяне съобразно задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени му от съда. Не на последно място пред касационната инстанция са представени за първи път влезли в сила съдебни решения - решение № 89/11.04.2012 г. по адм. д. 2/2012 г. по описа на АС - Велико Търново и решение на ВАС, с което първото е оставено в сила, касаещи именно периода на репресията относно молителите Спаска и Васил Бенчеви на лично основание, които също следва да бъдат съобразени от административния орган на основание чл. 297 от ГПК. С оглед гореизложеното касационните жалби са неоснователни, а обжалваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение