Решение № 13106 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Г. Б. изпълнителен директор на СРЕДНА ГОА АД, ЕИК115010834, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. 6-ти септември, 93, чрез пълномощник адвокат С. Сакутов от АК Пловдив срещу Решение 6605/23.07.2024г. на Административен съд-Пловдив по адм. дело 159/2024г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на представляващия дружеството против Решение 2153-15-45/10.02.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, отхвърлящо като неоснователна жалба на дружеството срещу Разпореждане РЖ-5-15-01284337/18.01.2023г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С разпореждането се разпорежда на СРЕДНА ГОРА АД да внесе сумата по ревизионен акт за начет РА-5-15-01254019/19.12.2022г., представляваща главница 1951.08 лева и лихва 506.12 лева. Ревизионният акт за начет за периода 17.01.2018г. 19.06.2022г. се основава на неправилно изплатени суми от средствата на фонд Пенсии, установени след извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ Пловдив на осигурителя СРЕДНА ГОРА АД, приключила с констативен протокол КП-5-15-01195203/14.09.2022г., като при проверката е констатирано, че лицето В. Ц. Н., не е било работник или служител в Средна гора АД, което дружество е подавало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето за периодите от м. 01.2000г., м. 6.06.2000г., от м. 05.2001г. до м.11.2002г. от 01.2003г. до м. 05.2005г. С разпореждане [номер] от 14.02.2018г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Ловеч на В. Н. е изменена личната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 17.01.2018г. като размерът на пенсията е неправилно определен по вина на осигурителя СРЕДНА ГОРА АД, поради неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, които са взети предвид при определяне на дължимата пенсия. На основание чл. 99, ал. 1, т. 2 буква д КСО е издадено разпореждане [номер] от 11.02.2022г. за изменение на разпореждане [номер] от 14.02.2018г. и последващите го. Неправилно изплатените суми, формиращи начета са отразени в отделна справка. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Производството пред административен съд е проведено след решение на тричленен състав на ВАС 651 от 19.01.2024г. по адм. дело 10092/2023г., с което е отменил решение 1504/16.08.2023г. по адм. дело 574/2023г. на Административен съд Пловдив и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на делото пред административен съд е законосъобразността на решение 2153-15-45/10.02.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, но не се сочат касационни основания за отмяната му, сочи се, че решение 2153-15-45/10.02.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е в нарушение на материално правни разпоредби, което не формира касационно основание. От съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационно основание необоснованост и противоречие с материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба следва да се разгледа по същество. Съдържанието на касационната жалба повтаря съдържанието на жалбите в проведените административни и съдебни производства, че осигурителят не носи материална отговорност, тъй като административният орган е следвало да следи и установи, че от подадените доказателства за осигурителен стаж и възраст е налице несъответствия, които не доказват материалните предпоставки за осигурително обезщетение, поради което не следва да бъде възстановено от осигурителя. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството е с предмет ревизионен акт за начет за суми от неправилно изплатени суми осигурително обезщетение вследствие, неправилно подадени данни от осигурителя - настоящият касационен жалбоподател. Възраженията са за незаконосъобразност на административния акт си искане за отвяната му. Свеждат се до това, че неправилно подадените данни са вследствие на грешка, която не е основание за ангажиране отговорността на осигурителя, тъй като административният орган в лицето на служителите му, е следва да констатират грешно подадените данни от представените доказателства, с което е щяло да се избегне неправилното изплащане на осигурително обезщетение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Приел наличието на причинна връзка между действията на осигурителя и резултата, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Хипотезата на цитираната разпоредба се запълва изцяло от установеното поведение на осигурителя, който е подавал грешни данни относно осигурителен стаж в пряка причинна връзка с неправилно изплатено осигурително обезщетение. Възражението, че вредоносния резултат е настъпил от поведение на служители на ТП на НОИ, които не проверили подадените документи, не обосновава извод, че поведението на осигурителя е невиновно и го освобождава от материална отговорност. Дори да е налице такова поведение, причинната връзка между неправилно подадените данни, и резултата е налице, поради което осигурителят е материално отговорен за неправилно изплатените обезщетения по осигурителното правоотношение. Съдът, при разглеждане на жалбата по същество е изложил обосновани и адекватни мотиви на доказателствата по делото, които се споделят от настоящата инстанция, поради което е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение