Решение № 1802 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2008 г.

Решение № 1802 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теохари Тодоров Чорбаджиев от гр. Стара Загора против Решение № 1/11.10.2007 г., постановено по адм. дело № 1/2007 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, II състав. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба, не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по нея. В постъпилият по делото писмен отговор от 19.03.2008 г., процесуалният представител на директора на ОДП - Стара Загора моли съда да отхвърли касационната жалба, по изложени съображения относно правилността на постановеното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Теохари Тодоров Чорбаджиев срещу ОДП и РПУ - Стара Загора, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че с влязло в сила Решение № 11551/22.11.2006 г. постановено по кас. адм. дело № 9086 от 2006 г. на ВАС е прогласена нищожността на заповед № 104/6.04.2006 г. на Началник РПУ - Стара Загора, с която на ищеца е отнето разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, след като междувременно - на 2.04.2006 г., е бил изтекъл срока, за който същото разрешение е издадено; поради това заповедта е приета за лишена от законово основание; взето е предвид, че по последващо искане на Чорбаджиев от м. март 2007 г., за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, такова му е издадено за срок до 27.03.2010 г. ; с оглед разпределението на доказателствена тежест в процеса е прието, че от ищеца не са представени доказателства във връзка с твърдението му за понесени неимуществени вреди в претендирания размер, в резултат на прогласения за нищожен административен акт. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Поради това правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената Заповед № 104/6.04.2006 г., то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,