Решение № 5968 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2012 г.

Решение № 5968 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Образувано е по жалба на Ивайло Димитров Митев от гр. Мездра против заповед № РД-22-142/12.10.2012 г., с която министърът на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (Наредба № 12), във връзка с протокол № 58 от 01.10.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, е отказал на жалбоподателя поисканото от него заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на лечение в чужбина (бъбречна трансплантация). По съображения, относими към отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административно-производствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби, жалбоподателят претендира отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и връщане на преписката на министерството на здравеопазването за уважаване на заявлението на Ивайло Димитров Митев, евентуално и при съфинансиране при условията на чл. 4 от наредбата. Ответникът министърът за здравеопазването оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Със заявление вх. № 95-00-112 от 05.06.2012 г., към което са били приложени изискуемите документи от чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12, Ивайло Димитров Митев е направил искане да му бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на здравеопазването средства за трансплантация на бъбрек в чужбина. В заявлението е посочена Регионална университетска болница "Карлос Айа" гр. Малага, Испания, като лечебно заведение, в което пациента желае да бъде осъществена трансплантацията. На 27.09.2012 г. Профилната комисия по трансплантология е разгледала документите на Митев и е изложила в протокола си, че се касае се за пациент за ретрансплантация, сенсибилизиран, в България е възможно да се направи такава трансплантация при донор, отрицателен за антигените, към които е сенсибилизиран, а в чужбина трансплантацията би се осъществила при жив донор, но практически такава трансплантация е възможна и у нас. Изричен доклад по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. не е представен от профилната комисия на комисията за лечение в чужбина, въпреки вмененото й от нормотвореца задължение за това. В протокола от заседанието на профилната комисия (ако се приеме, че замества доклада по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) липсва документирано обсъждане на обстоятелствата по чл. 25, ал. 3 от Наредба № 12 (дали посоченото от Митев лечебно заведение в Испания има разрешение да извършва трансплантация на бъбрек съгласно действащото испанско законодателство и дали същата болница има готовност да хоспитализира пациента и да извърши трансплантацията, и ако това е така, в какъв срок). В протокол (доклада) липсват и задължително изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 2, т. 7, т. 8 и т. 9 от Наредба № 12 (не са конкретизирани възможностите за лечение в България, няма списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи налагащата се ретрансплантация на бъбрек, липсва становище за ефекта от лечението и възможната реинтеграция на пациента, липсва списък на конкретни лечебни заведение /държава, град, лечебно заведение/ и/или медицинските специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната и възможните алтернативи в тази връзка, и не е взето предвид необходимото време за достъп до съответното лечебно заведение). Комисията за лечение в чужбина е взела решение, обективирано в протокол № 58 от проведено заседание на 01.10.2012 г., с което, възприемайки изцяло мотивите на профилната комисия, е предложила да бъде издадена заповед за отказ по заявлението на Ивайло Митев. С доклад изх. № 95-00-112/2012 г. председателят на Комисията за лечение в чужбина д-р Лучия Добрева е изразила отрицателното становище на комисията по заявлението за финансиране на лечение в чужбина. С оспорената по делото заповед № РД-22-142 от 12.10.2012 г. министърът на здравеопазването е приел, че Ивайло Димитров Митев страда от хронична бъбречна недостатъчност, но въпреки това му е отказал да бъде заплатена от бюджета на Министерството на здравеопазването исканата него бъбречна трансплантация в чужбина, като е изложил следните мотиви: "След обстойно разглеждане на постъпилите документи и резултати от медицински изследвания и анализиране на случая се е установи, че на г-н Митев следва да се извърши ретрансплантация. В лечебните заведения в страната е възможно да се извърши ретрансплантация на бъбрек от жив или от трупан донор, в случаите, в които са получени отрицателни резултати към антигените, към които е сенсибилизиран. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, лечението на пациента в чужбина може да бъде заплатено за сметка на Министерството на здравеопазването в случай, че е необходим метод, който не се прилага в Република България, като същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната практика. Видно от посоченото по-горе, необходимото за г-н Митев лечение, предвид настоящото му състояние, може да му бъде осигурено в страната. ". Така мотивиран, отказът не е съобразен с правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение второ от Наредба № 12, според което заплащането на трансплантация на органи в чужбина се извършва при условие, че трансплантацията на съответните органи (и когато такава се извършва у нас) не може да се извърши своевременно в страната. Това е условието, при чието наличие исканото заплащане по реда на Наредба № 12 се разрешава. И обратно. Според § 1 - допълнителна разпоредба на Наредба № 12, по смисъла на наредбата "своевременно" е обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. С оглед на тази дефиниция министърът на здравеопазването е бил длъжен да изложи мотиви какво е обичайно необходимото време за исканата от жалбоподателя и несъмнено необходима по здравни показания трансплантация на бъбрек в България, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Според статистическите данни от електронната страница на Изпълнителната агенция по трансплантация в списъка на чакащи трансплантация на бъбрек са около 900 пациенти (сред които е и жалбоподателя). Същевременно през 2008 г. в България са извършени 17 трансплантации на бъбрек, през 2009 г. - 32, а през 2010 г. - 48 трансплантации при 34 донори (общо за годината). През 2011 г. броят на извършените трансплантации на бъбрек в България обаче рязко спада на 17, през 2012 г. са едва 7, а през настоящата година досега само 4. При това съотношение на брой извършени трансплантации на бъбрек и брой на лицата, чакащи такава трансплантация, не е без значение отговорът на въпроса през коя година е вероятно в България да бъде извършена необходимата на Ивайло Димитров Митев бъбречна трансплантация и дали това в случая е обичайно необходимото време за получаване на такова лечение в страната, т. е. дали трансплантацията ще бъде извършена своевременно в страната. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореният от Митев отказ на министъра на здравеопазването не е мотивиран. Мотивите, с които министърът на здравеопазването е аргументирал този отказ, не дават отговор на съществения в този случай въпрос дали необходимата на пациента бъбречна ретрансплантация може да бъде извършена своевременно в страната (арг. чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Наредба № 12). Всеки има право на живот (чл. 28 от Конституцията на Република България), а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията), а лицата с физически увреждания ("увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура или във физиологията на даден индивид - § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ), се намират под особена закрила на държавата и обществото (чл. 51, ал. 3 отКонституцията). Всеки отказ по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 на първо място трябва да бъде съобразен с тези правила. Изчерпателно разписаните критерии в Закона за здравето и в издадената въз основа на него наредба са задължителни за администрацията и нейните органи при разглеждане на случаите, в които се налага заплащане на лечение със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Излагането на конкретни мотиви във връзка с всички основания досежно заявено искане за лечение е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт. Нарушаването на това изискване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова представляват и описаните по-горе пропуски на профилната комисия по трансплантация, които не са отстранени до издаването на заповедта на министъра, защото заради допускането им се е създала вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за отказаното от него субективно право. Следователно при издаването на оспорената заповед № РД-22-142 от 12.10.2012 г. министърът на здравеопазването е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, при чието наличие заповедта следва да бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да се изпрати на министъра на здравеопазването за решаване на въпроса по същество в предвидения в Наредба № 12 срок. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,