Решение № 7521 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 589/2009 г.
ВАСI отделение09.06.2009 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
Отменя решение от 29.09.2008 г., с което е отменено решение № 1 от 19.09.2007 г. на началника на митница Лом, потвърдено с решение № У-44-10-0123 от 22.11.2007 г. на директора на РМД-Русе и определение от 2.12.2008 г. по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноските в размер на 1 150.00 лв. в полза на ЕТ "Нина Манова" по адм. дело № 142 по описа за 2008 г. на административния съд - Монтана и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Нина Николова Манова срещу решение № 1 от 19.09.2007 г. на началника на митница Лом, потвърдено с решение № У-44-10-0123 от 22.11.2007 г. на директора на РМД-Русе, с което е определена нова митническа стойност на лек автомобил Ауди, мотед ТТ, 1.8 Т 4 х 4 по ЕАД № 4200/4-1576 от 5.05.2000 г. и задължение за акциз в размер на 24 462.00 лв. и допълнително задължение за ДДС в размер на 13 403.00 лв. и лихва за забава. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7521 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 589/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна и частна жалба на началника на митница Лом чрез процесуалния представител юрисконсулт Рени Димитрова Филипова, срещу решение от 29.09.2008 г. и определение от 2.12.2008 г. по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноските по адм. дело № 142 по описа за 2008 г. на административния съд - Монтана. В касационната и частната жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната и частната жалби - ЕТ "Нина Манова" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Росен Димитров. Заинтересуваната страна - директорът на РМД - Русе не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Монтана е било решение № 1 от 19.09.2007 г. на началника на митница Лом, потвърдено с решение № У-44-10-0123 от 22.11.2007 г. на директора на РМД-Русе, с което е определена нова митническа стойност на лек автомобил Ауди, мотед ТТ, 1.8 Т 4 х 4 по ЕАД № 4200/4-1576 от 5.05.2000 г., респ. и задължение за акциз в размер на 24 462.00 лв. и допълнително задължение за ДДС в размер на 13 403.00 лв. и лихва за забава. В хода на производството е установено, че на 5.05.2000 г. е осъществен внос на лек автомобил с посочената марка на името на ЕТ "Нина Монова", като в подадения ЕАД с посочения по-горе номер са декларирани данни: първоначална регистрация - 29.10.1999 г., обем на двигателя 1 781 кум. см, мощност 150 HP (DIN), с описани номера на рама и на двигател. При тези данни са дължими и заплатени държавни вземания - ДДС в размер на 3 721.00 лв., изчислени на база декларираната мощност на автомобила, съгласно чл. 3, ал. 2 от ПМС № 2/1993 г. и е разрешено вдигането на стоката. Към митническата декларация са приложени документи за произход от Швейцария: ЕUR1H сертификат № 525579, договор за продажба, регистрационен талон, застрахователна полица. На 8.05.2000 г. между ЕТ "Нина Манова" и Зорница Славчева е сключен договор за продажба на внесения автомобил, който е нотариално заверен. Първоначалната регистрация на автомобила е извършена на 9.05.2000 г. в КАТ-СДВР със заявление № 57089 от 9.05.2000 г. С писмо № 1101/138 от 13.06.2007 г. на зам. директора на агенция "Митници" е уведомен началника на митница Лом за издадено от СВОП постановление от 28.05.2007 г. В него е посочено, че с писмо № 13227 от 20.05.2004 г. на РЗБОП-ОДП-гр. Благоевград е отправено запитване за действителните технически данни на автомобила до "Аутотехника" ООД, официален представител на "Ауди" за България. В отговора е записано, че на така посочения номер на рама отговаря лек автомобил Ауди, модел: roadster, мощност на двигателя 165 киловата, с обем на цилиндрите 1 800 куб. см и дата на първоначална продажба (регистрация) 12.01.2000 г. и дата на производство - 8.09.1999 г. Преписката е изпратена на митница Лом за вземане мерки за досъбиране на дължимите държавни вземания. Съобразно новите данни митническата стойност е променена с обжалвания административен акт от 18 605.00 лв. на 61 156.00 лв., като за митническата стойност на автомобила се приема фактурната стойност, декларирана в кл. 22 от посочения ЕАД в размер на 49 000 шв. франка или 60 856.00 лв. по курс към деня на обмитяването, увеличена с 300.00 лв. транспортни актове. Поради това е определено задължение и за акциз в посочения размер, както и допълнително задължение за ДДС и лихва за забава, в посочените размери. Изложената фактическа обстановка е обсъдена в мотивите на обжалваното съдебно решение, но в него са анализирани от фактическа и правна страна само двата спорни момента, формирани с оглед възражението за давност и позоваването на чл. 212, ал. 2 от ЗМ от страна на съда, както и с оглед възражението, че вносът на автомобила не е осъществен от задълженото лице чрез пълномощник, понеже липсва пълномощно по отношение на лицето Ивайло Василев Георгиев, както и че то не е се явява такова лице, понеже самото то не е отчуждило и предмета на вноса по силата на договора от 8.05.2000 г. между него и Зорница Славчева. Последният факт се обосновава с изслушанта по делото съдебно-графологична експертиза, която дава заключение, че подписите не са положени от лицата Нина Манова и Зорница Славчева. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и се явява неправилно. По повод първия спорен момент относно погасено задължение за публичното държавно вземане с оглед на разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от ЗМ, то същата неправилно е преценявана в това производство, съответно е неправилна преценката на съда за наличие на погасено по давност право за събиране на митни сборове. В нея е записано, че правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановление за принудително събиране. Обсъжданото производство е такова по увеличаване на облагаемата митническа стойност по чл. 35 от ЗМ, като това е осъществено чрез издаване на решение по чл. 19 от ЗМ. Същевременно със същото са определени нови и допълнителни публични държавни вземания по основание, включително и по размер, и то преставлява и акт по чл. 211а от ЗМ. Посочената разпоредба не намира приложение, понеже същата освен, че е относима към погасяване на правото за събиране на митните сборове, но и предпоставя както изтичането на законово определен срок, с фиксиран начален момент, така и установяване на публичните държавни вземания с постановление за принудително събиране. Разпоредбата е във връзка с принудителното изпълнение на вече възникнали такива задължения. В процесния случай такива се определят с обжалвания акт и няма как да бъде преценявано погасяване на право на събиране на публични държавни вземания към момент когато те се определят по основание и размер. Посочената правна норма се намира в глава двадесет и седма на ЗМ "Погасяване на митническото задължение", в която са уредени начините затова, визирани в чл. 212 от него. Погасяването на задължението за митни сборове и за други публични държавни вземания с оглед спецификата на митническото право се преценява съобразно тази уредба, доколкото същата се явява специална по отношение на уредбата в чл. 168 и сл. от ДОПК, която се явява обща. По повод втория спорен момент относно приетото от съда за недължимост на обсъжданите публични вземания в лицето на адресата на административния акт, то следва да се приеме, че съдът неправилно е преценил фактическата обстановка по спора и събраните по делото доказателства. По делото категорично се установява, че получател е ЕТ "Нина Манова", което е видно от представените писмени документи, а именно ЕАД № 4200/4-1576 от 5.05.2000 г., митнически манифест № 1854 от 5.05.2000 г., транзитна ЕАД № 5400 (Тв-23904 от 2.05.2000 г., ЕUR1H сертификат № 525579 на името на ЕТ "Нина Манова", договор)Contrat de vente (№ 290)B-14 с продавач автокъща "Гараж дьо Шато & Женерал Локомосион" ООД и купувач ЕТ "Нина Манова", регистрационен талон, застрахователна полица, приходен касов ордер за внесената от едноличния търговец сума от 3 721.00 лв., представляваща ДДС по ЕАД № 4200/4-1576 от 5.05.2000 г., договор за продажба от 8.05.2000 г. между ЕТ "Нина Манова" и Зорница Славчева, с предмет предмета на вноса, фактура № 2 от 8.05.2008 г., издадена от едноличния търговец на физическото лице във връзка с този договор от 8.05.2000 г., заявление № 57089 от 9.05.2000 г. за първоначалната регистрация на автомобила, извършена на 9.05.2000 г. в КАТ-СДВР със заявител Зорница Славчева и предишен собственик ЕТ "Нина Манова". Неправилно е кредитирано от съда заключението по съдебно-графологичната експертиза, понеже същото е изготвено според фотокопие на договора за продажба от 8.05.2000 г. между ЕТ "Нина Манова" и Зорница Славчева, а не съобразно оргинала му, независимо че непритежаването на последния не е по вина на жалбоподателя-задължено лице. От представените три броя копия след изискване от различни институции от съда (СД "Полиция", ОП-гр. Благоевград), понеже не е имало екземпляр в административната преписка, не се установява същият да е нотариално заверен, като такова изискване няма и в чл. 144, ал. 1 от ЗДП. Освен това следва да се отчете и фактът, че експертът е разширил задачата, която му е била възложена, като се е произнесъл по такава, формулирана с оглед служебното му според него задължение за изясняване на истината, както е записано в него и конкретно по повод подписа на лицето Зорница Славчева в същия този договор. Това се отнася и за фактура № 2 от 8.05.2000 г., по повод на която не е имал задача, а и тя не е представена в оргинал. Заключението е следвало да бъде преценяване съвкупно с останалите събрани писмени доказателства. Физическото лице Нина Манова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Нина Манова" се явява задължено лице с оглед направеното изложение, понеже е получател на процесния автомобил, чиято нова митническа стойност е определена с обжалвания административен акт и са формирани ново публично държавно вземане и допълнително определено такова задължение в посока увеличаването му по размер. Липсата на писмено пълномощно по отношение на Ивайло Василев Георгиев не означава, че същият не е могъл да действа по пълномощие, още повече че във всички изброени документи като получател е записан едноличният търговец, който и е внесъл определеното задължение за ДДС при осъществяване на вноса с ЕАД № 4200/4-1576 от 5.05.2000 г. към онзи момент. При този изход от спора следва да се отмени и определението, с което са присъдени съдебните разноски за първата съдебна инстанция на жалбоподателя - ЕТ "Нина Манова", като за настоящата съдебна касационна инстанция такива не се дължат на същия, както и на касатора, понеже такива не са поискани както в проведеното съдебно производство, така и в настоящото. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение