Решение № 14356 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 62/2014 г.

Решение № 14356 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 62/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ческо Доминикус Капуги, гражданин на Танзания против решение № 7105 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8190/2013 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Ческо Капуги не се явява и не се представлява. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Ческо Капуги, гражданин на Танзания, срещу решение № 971/26.06.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Танзания, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Капуги предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - опасения, че тъй като е пребивавал почти 25 години в България, където е учил, го поставя в несигурно положение, тъй като много такива лица, завършили в бивши социалистически страни и завърнали се в Танзания, умирали при мистериозни обстоятелства - остават извън основанията за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗУБ и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му . Съдът е приел, че в Танзания не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт или друга размирна обстановка, поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание- т. е. не са налице и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Ческо Капуги не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на чл. 8. Правилно съдът е възприел и мнението на административния орган за недостоверност на бежанската история на чужденеца - от една страна, а от друга, дори тази бежанска история да се приеме за достоверна, съдът правилно е заключил, че същата отново не обосновава наличие на основания за предоставяне статут на бежанец. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Капуги и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение