Решение № 12460 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2016 г.

Решение № 12460 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 176 АПК. Образувано е по молба на "ИВ-75" ЕООД - гр. В. чрез пълномощника си адв. В. К. за допълване на решение № 4683/13.04.2017 г. по адм. дело № 6848/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, като се произнесе относно недължимостта на данъчното задължение за ДДС за периода на месец септември 2013 г. в съответствие с мотивите на същото решение. Според молителя, след като касационната инстанция е приела, че изводите на първоинстанционния съд досежно правото на данъчен кредит са правилни и че поради липса на фактури по доставките от "Т. Б." ЕООД и неустановяването по делото на реалността на доставката, не следва да се признава и правото на данъчен кредит на основанието, посочено в ревизионния акт - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В депозираното от адв. В. К. писмено становище се сочи, че в касационната жалба са наведени възражения срещу първоинстанционното решение, че направената корекция при ревизията в СД за месец септември 2013 г. недвусмислено показва, че установените с ревизионния акт задължения са резултат от начисления от начисления ДДС в размер на 1 5583 075,10 лв., а не на отказания данъчен кредит, който е и с друга стойност - 1 582 764,90 лв. Твърди се, че непризнатото право на данъчен кредит не може да доведе до установения от първоинстанционния съд резултат за периода, което е в противоречие, както на мотивите, изложени в решение № 616/21.03.2016 г., така и в решение № 866/19.04.016 г., с което е поправена очевидна фактическа грешка в първото решение. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП в депозираното по делото писмено становище на юриск. С. К. моли да се остави без разглеждане молбата за допълване на касационното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата за допълване на решението е допустима, но по същество е неоснователна поради следното: Касационното производство пред ВАС, Първо отделение е образувано по две касационни жалби. Първата е на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., която в частта, в която е отменен ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Б." ЕООД е оставена без разглеждане поради липса на предмет, а в останалата част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, а втората е на "ИВ-75" ЕООД срещу решение № 866/19.04.2016 г. на Варненския административен съд, постановено по реда на чл. 175 АПК по искане на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. за поправка на очевидна фактическа грешка, в която е поправено първоначалното решение на съда, като е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество за определени задължения за ДДС за месец септември 2013 г. в размер на 1 583 075,10 лв. и лихви - 265 700,32 лв. С решението, чието допълване по реда на чл. 176 АПК се иска с настоящата молба от "ИВ-75" ЕООД е прието в частта по касационната жалба на "ИВ-75" ЕООД относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Б." ЕООД за месец септември 2013 г. е прието, че правилно с първоинстанционното решение е прието, че допусната фактическа грешка, тъй като има противоречие между изложените мотиви от съда относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите за доставки на слънчоглед и царевица, издадени от"Т. Б." ЕООД. Установено е, че процесните фактури не са представени пред ревизията, нито са ангажирани доказателства от ревизираното дружество за реалността на доставките. Тези изводи са правилни и съответстват на установените по делото факти и обстоятелства. Липсата на данъчни документи, каквито са фактурите правилно съдът е приел, че не реализират предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а и непредставянето от същия на относими доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките. Така направените изводи от първостепенния съд е прието с касационното решение, че не кореспондират с диспозитива на решение № 616/21.03.2016 г., тъй като с него в тази част ревизионния акт е отменен, вместо да се отхвърли жалбата на "Т. Б." ЕООД. За неоснователно е прието оплакването в касационната жалба на "ИВ-75" ЕООД, че в тази част ревизионният акт не бил оспорен пред съда от него, както и неправилно е приел, че ревизионният акт за данъчен период на месец септември 2013 г. е вследствие непризнатото право на данъчен кредит по доставките на СМР-услуги и доставки на стоки. Установено е от касационния състав, че пред първоинстанционния съд ревизионният акт е оспорен изцяло за определените задължения за ДДС за данъчни периоди от месец септември 2013 г. до месец декември 2013 г. в общ размер на 2 099 866,46 лв. и лихви - 345 079,06 лв., както и че и в акта и в решението на решаващия орган при обжалване на акта по административен ред изрично е посочено, че именно това е общият размер на установените с акта данъчни задължения, т. е. той е оспорен по съдебен ред изцяло и в частта да начисления на основание чл. 85 ЗДДС на дружеството ДДС по фактури, по които той е доставчик и за отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактурите, по които е получател. сочи се в касационното решение, че Наред с това следва да се посочи, че и в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е налице разграничение помесечно на определените на "Т. Б." ЕООД задължения за ДДС. О. това установено е по време на ревизионното производство, че изрично управителят на посочения доставчик е заявил, че не е търгувал с "ИВ-75" ЕООД, както и че ревизията на последния е възложена с Постановление от 30.06.2014 г. на Окръжна прокуратура, предвид дадения сигнал от същия управител на "Т. Б." ЕООД не е издавал фактури на молителя Направен е извод в касационното решение, че са законосъобразни изводите на първостепенния съд, че поради липса на представени фактури по доставките от"ИВ-75" ЕООД и неустановяването по делото на реалността на доставката, не следва да се признава и правото на данъчен кредит на основанието, посочено в ревизионния акт - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С тези мотиви касационната жалба на "ИВ-75" ЕООД е отхвърлена като неоснователна, а решението в тази обжалвана част на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК е оставено в сила. Предвид изложеното молителят пред първоинстанционния съд е оспорил ревизионния акт и в частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Т. Б." ЕООД и с оглед касационната жалба на "ИВ-75" ЕООД. Неустановяването на реалността на доставките, както е и в процесния случа винаги води до непризнаване на материалното право за получателя по доставката, каквото представлява правото на данъчен кредит, предвид че последният го е приспаднал, без да са налице законовите основания за това. След като "ИВ-75" ЕООД е оспорил ревизионния и по административен и по съдебен ред и в частта за непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "Т. Б." ЕООД, вследствие на което са определени задължения за ДДС за месец септември 2013 г., съдът се е произнесъл и с оглед постановеното от първостепенния съд решение по чл. 175 АПК за очевидна фактическа грешка, настоящият съдебен състав правилно се е произнесъл по касационната жалба и е оставил в сила решението на административния съд. Друго произнасяне касационният съд не е дължал на "ИВ-75" ЕООД, поради което молбата за допълнително решение по чл. 176 АПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение