Решение № 7901 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "Лессър" ЕООД, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 5587 от 16.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Благоевград по адм. дело № 1696/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Уведомително писмо (УП), изх. № 02-010-2600/6502 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София, за отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) за Кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, издадена от министъра на земеделието, oбн., ДВ, бр. 30 от 4.04.2023 г. (Наредба № 4/2023 г./Наредбата), за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин.

Касационният жалбоподател - "Лессър" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е санирал липсата на мотиви в административния акт, като е заместил мотивите на административния орган със собствени фактически и правни изводи относно данните, получени от Националната агенция за приходите (НАП) и Националния статистически институт (НСИ), както и относно изчислените проценти, въз основа на които е прието, че дружеството не отговаря на изискванията за активен земеделски стопанин. Счита, че тези обстоятелства не се съдържат в уведомителното писмо, а са изложени за първи път в съдебното решение, с което е нарушено правото му на защита и са нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 146, т. 2 и чл. 168, ал. 1 АПК.

Намира за неправилен и извода на съда, че при издаване на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, като счита, че задължението за служебно събиране на доказателства не освобождава административния орган от задължението да изложи фактическите и правни основания на акта.

Поддържа още, че съдът неправилно е приел за достатъчно общото позоваване на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, без административният орган да е обсъдил поотделно всяка от предвидените в нормата алтернативни хипотези и да е мотивирал защо нито една от тях не е приложима. Според касатора съдът недопустимо е допълнил фактическите изводи на административния орган със собствени съображения.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови съдебния си акт съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 19.07.2023 г. „Лессър“ ЕООД, в качеството си на регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) № 698796 е подало заявление с УИН 01/190723/78621 за подпомагане за Кампания 2023 г. по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане на месодайни крави (МеК), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК) и Направление „Плащане за планински райони“–НР1.

Към заявлението е приложил Таблица за използваните парцели за 2023, Таблица на заявените площи по интервенции за 2023, Номенклатура на заявените култури 2023, Таблица за животните за кандидатстване по интервенции за подпомагане, обвързани с производството 2023 и Таблица за отглежданите животни 2023.

В хода на извършена по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПЗП административна проверка за съответствието с изискванията на чл. 54 ЗПЗП на всички кандидати по директни плащания за 2023 г., които надвишават сумата от 5000 евро директни плащания за предходната кампания e изискана информация от НСИ за основния код на икономическата дейност (КИД) за 2022 г. на всички тези кандидати, съгласно подадените годишни отчети за дейността в НСИ и допълнителна информация от НСИ за общите им приходи, в т. ч. от селскостопанска и неселскостопанска дейност за 2022 г., съгласно подадените годишни отчети за дейността.

С Писмо, изх. № 07-04-997#2/31.08.2023 г. НСИ е предоставил информация, актуална към 31.08.2023 г., като видно от Приложение № 1 към писмото за „Лессър“ ЕООД са предоставени следните данни: код на икономическа дейност (КИД) – 16.10, приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. - 47, приходи от неселскостопанска дейност за 2022 г. – 986 и приходи общо за 2022 г. - 1033. За всички кандидати – юридически лица е изискана и предоставена информация от НАП за общите приходи, декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92/чл. 252 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2022 г. Видно от данните в приложените по делото писма от НАП, общият размер на приходите, декларирани от „Лессър“ ЕООД в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. в част V, ред 1, шифър 0100, колона 4 е 1 182 716.67 лева.

При съобразяване на получените данни и извършване на съответните изчисления, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че процентът на приходи от селскостопанска дейност спрямо общите приходи на дружеството декларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО е 3.97 %, а процентът на директните плащания спрямо приходите от неселскостопанска дейност се равнява на 2.58 %, поради което заявителят не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, а именно:

"1. основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или

2. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице, удостоверени от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или;

3. лицето може да докаже, че:

• доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

• годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.".

В резултат на това, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е отказал да предостави безвъзмездна финансова помощ по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2023 г. по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 ЗПЗП, като отказът му е обективиран в УП, изх. № 02-010-2600/6502 от 02.05.2025 г.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Приел е, че в процесния случай административният орган е разполагал с всички необходими данни, събрани служебно в изпълнение на задължението по чл. 52, ал. 6 ЗПЗП, поради което неизискването им пряко от жалбоподателя не представлява нарушение. Приел е още, че изложените в уведомителното писмо фактически основания, резултатите от автоматизираните проверки и доказателствата по административната преписка са достатъчни да обосноват волята на органа и да гарантират правото на защита, поради което е отхвърлил възраженията за нарушение на чл. 35 АПК.

По съществото на спора съдът е счел, че оспореният акт е материално законосъобразен. Счел е, че уведомителното писмо съдържа ясни фактически и правни основания за отказа, основани на неизпълнение на изискването по чл. 54 ЗПЗП кандидатът да притежава качеството „активен земеделски стопанин“.

Съдът е приел, че приложима е редакцията на чл. 54, ал. 1 ЗПЗП, в сила към момента на издаване на акта, като е счел, че предвидените в т. 4 предпоставки са алтернативни. Въз основа на доказателствата по делото е намерил, че основната икономическа дейност на жалбоподателя не е селскостопанска, поради което не е изпълнено условието по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗПЗП. Приел е също, че приходите от селскостопанска дейност не достигат една трета от общите приходи на дружеството и че не е установено размерът на получените директни плащания да възлиза на най-малко 5 % от приходите от неселскостопанска дейност, поради което не са изпълнени и предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“, подбукви „аа“ и „бб“ ЗПЗП.

Въз основа на тези съображения първоинстанционният съд е достигнал до извод, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от алтернативно предвидените условия за активен земеделски стопанин по чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, поради което е приел отказа за изплащане на финансова помощ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Видно от съдържанието на атакуваното УП, изводът на изпълнителния директор на ДФЗ, предопределил отказа от предоставяне на БФП, е за несъответствие на заявителя с изискванията, които чл. 54 ЗПЗП поставя с оглед квалификацията на лицето като активен земеделски стопанин.

Съображение 19 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 2021/2115 предвижда установяването на рамково определение на съюзно ниво, дефиниращо терминологичното словосъчетание "активен земеделски стопанин", и възлага на държавите членки неговото по-нататъшно прецизиране за целите на финансовото подпомагане като аспект на качественото изпълнение на обща селскостопанска политика на ЕС.

Според предписанието на чл. 4, §5 Регламента "активни земеделски стопани" се определят по такъв начин, че да се гарантира, че подпомагането се предоставя само на физически или юридически лица, или на групи от физически или юридически лица, които извършват поне минимално равнище на селскостопанска дейност, без непременно да се изключват от подпомагане земеделски стопани, които извършват разнородна дейност или са заети на непълно работно време. Съгласно второто изречение от цитирания нормативен текст когато определят кои земеделски стопани да се считат за "активни земеделски стопани", държавите членки прилагат обективни и недискриминационни критерии като приходи, разходи за труд в стопанството, предмет на дружеството и включване на техните селскостопански дейности в националните или регионалните регистри. Указано е, че такива критерии могат да бъдат въведени под една или повече форми, избрани от държавите членки, включително чрез отрицателен списък, който лишава земеделския стопанин от възможността да бъде считан за активен земеделски стопанин, а ако държава членка счита за „активни земеделски стопани" тези стопани, които не са получили за предишната година директни плащания над определена сума, тази сума не трябва да надвишава 5 000 EUR.

В изпълнение на горното, в националното законодателство е въведено предписанието на чл. 54 ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), което съдържа набор от изисквания, чието изпълнение окачествява лицето като активен земеделски стопанин. Следователно тезата, че заявлението за подпомагане не подлежи на администриране поради невъзможност за категоризиране на заявителя като активен земеделски стопанин, правилно е обоснована от правна страна с нормата на чл. 54 ЗПЗП.

Детайлният преглед на изложените в акта аргументи обаче показват, че административният орган, позовавайки се на несъобразяване с условията по чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, е смесил предписанията на две различни редакции на тази разпоредба. Цитирайки неизпълнените според изпълнителния директор на ДФЗ нормативни текстове, същият е посочил следното:

"1. основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или

2. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице, удостоверени от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или;

3. лицето може да докаже, че:

• доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

• годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.".

Първите две изисквания присъстват в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., а последните две - в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. И двете групи условия се различават съществено в различните им редакции:

Първите две предвиждат като условие за определянето на заявителя като активен земеделски стопанин основната дейност на търговеца (едноличния търговец), респ. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност от юридически или физически лица - нетърговци да е упражняване на селскостопанска дейност, но различните редакции съдържат различни указания относно момента, към който следва да се установи този факт. В първоначалния текст е посочено единствено, че кодът се удостоверява от НСИ, а в изменения - че релевантен е кодът за годината, предхождаща годината на кандидатстване.

Последните две изисквания също са различни в двете редакции на закона. Условието е лицето да може да докаже, че доходите му от селскостопанска дейност съставляват определена част от общия приход на предприятието, или че годишният размер на директните плащания е в съответния минимум от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. В редакцията от 2023 г. доходите от селскостопанска дейност следва да са най-малко една трета от общия приход, докато в последвалата редакция съотношението е 10 на сто. В текста от 2023 г. годишният размер на директните плащания следва да бъде най-малко 5 на сто от общите приходи от неселскостопански дейности, а в разпоредбата, действаща след 01.04.2024 г. - този процент е 2.

Смесването на два темпорално различни като правно действие нормативни текста, чието съдържание не се припокрива, а напротив – съществено се различава с оглед квалификацията като активен земеделски стопанин, е факт, който е опорочил съществено издаването на процесното УП. Административният орган, вместо да издири приложимата по време законова разпоредба и да подведе установените в хода на производството фактически обстоятелства под нейната хипотеза, е обединил изискванията на две законови предписания, които, предвид че са редакции на една и съща разпоредба, не могат никога да бъдат част от правния мир едновременно. Нещо повече - приложима, с оглед правилото на §16, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП е редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., поради което позоваването на по-новия текст предполага незаконосъобразност на самостоятелно основание (В този смисъл вж. например: Решение № 3638/31.03.2026 г., по адм. дело № 30/2026 г., V. о.на ВАС, Решение № 4935/07.05.2026 г., по адм. дело № 1001/2026 г., V. о. на ВАС, Решение № 3474/26.03.2026 г., по адм. дело № 31/2026 г., V. о. на ВАС вкл. и Решение № 7112/29.06.2026 г., по адм. дело № 833/2026 г., VII. о. на ВАС).

С оглед изложеното, формулирайки по процесния начин волята си, изпълнителният директор на ДФЗ, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е резултирало и в неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл е и формиралата се по аналогичен от правна и фактическа страна казус съдебна практика на Върховния административен съд (Решение № 3638/31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 30/2026 г., V. о. на ВАС). Нарушението е съществено, доколкото рефлектира както върху възможността за извършване на дължимия съдебен контрол, така и върху адекватното упражняване правото на защита на адресата на акта.

Горното опровергава извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Обратно на възприетата от АС – Благоевград теза, изпълнителният директор на ДФЗ е издал УП, което не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на "Лессър" ЕООД против него, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго, с който да отмени атакуваното властническо волеизявление.

Горното прави производството по заявление с УИН 01/190723/78621 за подпомагане за Кампания 2023 година по следните интервенции: ОПДУ, ДП-ОПДУ, МеК, ИПК и Направление „Плащане за планински райони“ – НР1 висящо, което налага изпращането на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, ДФЗ - администрацията, в която се намираорганът, издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на разноски в общ размер на 1441,85 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), от които: 189,18 евро за заплатена държавна такса за касационна инстанция, 2400 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 20.09.2025 г., и 50,00 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство.

Направеното от страна на ответника възражение за прекомерност е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,