Решение № 6481 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2010 г.

Решение № 6481 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос, обл. Бургас, против решение № 1029 от 26.08.2010 г. по адм. дело № 1016/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 37/27.04.2010 г. на Директора на РУСО - Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК, неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от КСО и чл. 40 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Ответникът Директорът на Районното управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 37/27.04.2010 г. на Директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 0-02-000-00-00288659/24.03.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство (бременност и раждане) по болничен лист № А20082735531 за периода 30.01.2009 г. - 13.03.2010 г. поради неизпълнение на условието по чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 12 месеца. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК за приключване на устните състезания и пристъпване към постановяване на решение, след като делото бъде разяснено. В нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж съдът е пренебрегнал доказателствената стойност на трудовата книжка на работника (служителя), която на основание чл. 347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за отразения в нея трудов стаж. В представената от жалбоподателката Милешкова трудова книжка е вписан придобит трудов стаж на длъжност "домакин" в ЗКПУ "Братство", с. Караново, с продължителност повече от 12 месеца през времето от 01.09.2003 до 16.10.2005 г. От страна на административния орган не е извършено оспорване на истинността на официалния документ по реда на чл. 193 от ГПК. Редовността на трудовата книжка подлежи на преценка от съда с оглед изискванията на чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При необходимост съдът може да изиска нейното представяне в оригинал. По делото е представено и удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1 от 01.04.2010 г., в което осигурителят ЗКПУ "Братство", с. Караново, е удостоверил придобит от жалбоподателката осигурителен стаж на длъжност "домакин" с продължителност 2 години, 1 месец и 15 дни. Липсата на запазена в ЗКПУ "Братство" документация относно положения от лицето трудов стаж, както и непредставянето й на контролния орган на РУСО - Бургас, не следва да ангажира неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице. Неизпълнението на задължението на осигурителя по чл. 5, ал. 4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряването им и размера на осигурителния доход и на задължението по чл. 6, ал. 3 от КСО за внасяне по сметки на ДОО на дължимите осигурителни вноски би могло да обоснове реализиране на административнонаказателна отговорност за осигурителя. В случая от съществено значение е и обстоятелството, че през месец април 2010 г. осигурителят е подал данните по чл. 5, ал. 4 от КСО към Персоналния регистър на осигурените лица. При наличие на основание за осигуряване осигурителните вноски за съответното осигурено лице са дължими и подлежат на събиране от неизправния осигурител. В изпълнение на процесуалните му задължения по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът следва да указва на страните, че за определени факти и обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Неизяснени са останали твърдените от жалбоподателката обстоятелства за ползван от нея отпуск по майчинство през периода 2003 г. - 2005 г. В случая са налице и условията по чл. 171, ал. 2 от АПК за служебно назначаване на вещо лице, което след проверка на запазените счетоводни документи (разплащателни ведомости и други разходооправдателни документи) на Земеделската кооперация за производство и услуги "Братство" да даде заключение относно изплатени на лицето трудови възнаграждения и парични обезщетения за майчинство през времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. (В същата насока вече е постановено решение № 3709 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 11467/2010 г. на Върховния административен съд, VI отд.). Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,