Решение № 4089 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2014 г.

Решение № 4089 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Бургас чрез процесуалния му представител гл. юриск. Марев срещу решение № 1929 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 975/2014 г. на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по въпроси, с които не е сезиран, поради което иска обезсилването му. Алтернативно, решението се оспорва като неправилно поради материална незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, като се иска отмяната му с постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Димчо Димов срещу процесния Акт за прихващане или възстановяване. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Димчо Динев Димов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция решение на Административен съд- Бургас е отменен по жалба на Димчо Димов Акт за прихващане или възстановяване № 192 от 21.02.2014 г. на главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с решение № 873 от 2.04.2014 г. на кмета на община Бургас, като преписката, образувана по искане на жалбоподателя от 27.01.2014 г. за прихващане или възстановяване на задължения за ДНИ и ТБО за собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, е изпратена за ново произнасяне от органа по приходите при задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Димчо Димов е задължено лице за ДНИ и ТБО за периода 2005-2010 г. за собствения му апартамент № 41, в гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", бл. 3, вх. "Б", ет. 5. Приел е също така, че с платежно нареждане от 18.12.2009 г. Димов е платил ДНИ в размер на 148.41 лв. и ТБО в размер на 247.72 лв., като изрично е посочил в платежния документ, че плащането е за периода 1.01.2005-31.12.2009 г., а с платежно от 21.07.2010 г. е заплатил ДНИ (42.53 лв.) и ТБО (58.66 лв.), като в платежния документ е посочил, че плащането е за периода 1.01.2010-31.12.2010 г. Решаващият съд е приел също така, че видно от представения по делото АУЗД № АУ009799 от 9.12.2013 г. по отношение на ответника Димов са определени задължения за ТБО и ДНИ общо в размер на 891.06 лв. за периода 2005-2013 г., като на същата дата е изготвена и покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е връчена на длъжника. С искане от 27.01.2014 г. до директора на дирекция "МПДТР" към община Бургас, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК Димов е поискал да бъде извършено прихващане/възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, глоби и имуществени санкции в размер на 728.98 лв., като се е позовал на извършените плащания на 18.12.2009 г. и 21.07.2010 г. (които са погасили задълженията му за ДНИ и ТБО за периода 2005-2010 г.). Посочил, че задълженията за ДНИ и ТБО за периода преди 2005 г. са погасени по давност. С обжалвания пред първоинстанционния съд Акт за прихващане или възстановяване органът по приходите не е установил недължимо платени публични задължения за ДНИ и ТБО, които да подлежат на прихващане и възстановяване. Позовал се е на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК (ред. към 19.12.2009 г.), съгласно която данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят до една и съща година, лицето има право да посочи кое от тях погасява. По изложените съображения, с превода на 19.12.2009 г. са погасени главница за ДНИ и ТБО за минали години, а за следващите години публичните задължения са установени с АУЗД № АУ009799 от 9.12.2013 г., който е влязъл в сила и установените с него задължения не подлежат на изменение. Приел е за неоснователно позоваването на изтекла погасителна давност с оглед разпоредбата на чл. 174 от ДОПК. В производството по обжалване по административен ред на процесния Акт за прихващане или възстановяване, по-горестоящият административен орган е приел, че сумите, за които се претендира прихващане или възстановяване, са установени с влязъл в сила АУЗД № АУ009799 от 9.12.2013 г., които не са коригирани, т.е. по надлежния ред не е установено, че задълженията в акта са неправилно определени, поради което е отхвърлил жалбата. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел оспорения административен акт за валиден, издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и целта на закона, но за материално-незаконосъобразен. Съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, тъй като лицето изрично е заявило кои свои задължения погасява, а плащането следва да бъде отнесено за задълженията му за периода 2005-2010 г. Приема, че Димов е направил възражение за изтекла погасителна давност за задълженията си преди 2005 г. С решението е върната преписката на органа по приходите за произнасяне във висящо административно производство по искане за прихващане или възстановяване. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на съдебното решение, тъй като Административен съд Бургас развил съображения и за Акт за установяване на задължение по декларация № АУ009799 от 9.12.2013 г., а предмет на съдебната проверка е Актът за прихващане или възстановяване № 192 от 21.02.2014 г. Видно от обстоятелствената част на съдебното решение, вкл. и от мотивите на съда, както и от диспозитива на съдебния акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК съдът е извършил проверка за законосъобразността на приложения по делото и въведен от жалбоподателя като предмет на съдебно-административното производство АПВ и изложил съображения относно материалната незаконосъобразност на същия, предвид разпоредба на чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК (редакция ДВ, бр. 108/2007 г.), която гласи, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Безспорно е, че Димчо Димов е имал публични задължения за съсобствен апартамент за ДНИ и ТБО за периода преди 2005 г., както и за периода от 2005 до 2013 г., както и не е спорно, че данъчният орган не е започнал спрямо жалбоподателя процедура по принудителното събиране на същите. Не се оспорва, че в платежните нареждания съответно от 18.12.2009 г. и от 21.07.2010 г., задълженото лице изрично е посочило, че погасява задълженията си за периода 2005-2010 г., поради което и съобразно разпоредбата на чл. 169, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, органът по приходите е обвързан от изявлението на данъчно задълженото лице и не може по свое усмотрение да погаси задължения, различни от посочените, макар и тези задължения да са налице. Предвид изложеното по-горе, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Разноски не се претендират от ответника по касационната жалба, поради които и такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,