Решение № 4168 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 53/2020 г.

Решение № 4168 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 53/2020 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 1740 от 21.10.2019 г. постановено по адм. дело № 761/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При изложени съображения прави искане да се постанови решение, с което да бъде отменен съдебният акт и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. С писмена молба от 24.01.2020 г. процесуалният представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Бистрец Агро Инвест" ЕООД чрез пълномощника си адв. Х. Кожухарова, е депозирала писмен отговор, в който е изразено становище, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. При подробно изложени съображения моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представени отговора. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При изложени мотиви счита, че решението се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени и предвид забраната за фактически установявания и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е било образувано по жалба на "Бистрец Агро Инвест" ЕООД, против решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 от 30.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 24 911, 48 лева. С обжалваното решение № 1740 от 21.10.2019 г. по адм. дело № 761/2019 г. административният съд е отменил оспорения пред него административен акт. За да постанови този резултат, е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в изискуемата с чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, писмена форма. На следващо място съдът е приел, че са спазени регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансова корекция по основание и размер. Съдът в обжалваният съдебен акт е обсъдил релевантните правни норми и съпоставяйки ги с установените по делото факти е приел, че между дружеството и административния орган е подписан договор на 20.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие", Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер НА 70% от одобрените и реални извършени от ползвателя разходи. С т. 4. 17 от този договор дружеството се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4.25.3 от договора е бил разписан ангажимента на ползвателя да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години. В процесният бизнес план са заявени очаквани резултати, по години и остойностени по цени, съобразени с извършеното пазарно проучване. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от годините на изпълнение на бизнес плана като за 2016 г. са заложени приходи от продажби/нощувки в размер на 60 000. 00 лв., факт за който съдът е приел че не е налице спор. Също така е прието от съда, че няма спор и относно обстоятелството, че заложеното като план не е било реализирано, дори нещо повече, реализацията му била под 20% от предвиденото. Предвид което е направен извода, че финансираният проект не е изпълнен в приходната му част. Използването на представената безвъзмездна помощ съгласно заложеното в одобрения проект предназначение представлява разходната му част, като именно тя се подпомага от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Административния съд е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция следва да се отмени поради липса на валидно материалноправно основание, тъй като преценката за вида, степента и продължителността на неизпълнението на конкретното договорно задължение, административният орган е извършил на база обективни критерии, предвидени в Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Методика, Методиката/, а въз основа на нея е определен размера на финансовата корекция. В решението си административния съд се е позовал на решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, с което е прогласена нищожността на посочения подзаконов нормативен акт, от който е определен размерът на наложената в случая финансова корекция. А постановеният съдебен акт е оставен в сила с решение № 8020/29.05.2019 г., по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС. Съдът е приел, че разпоредбите на АПК липсва изрична уредба относно действието на съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт е обявен за нищожен, но с оглед правната същност на нищожността, както и предвид субсидираното приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, обявената нищожност на нормативен акт има действие от момента на издаването му. Следователно, прогласената за нищожна методика не е могла да породи валидни правни последици още от момента на приемането й. въз основа на което административния акт е издаден при липса на валидно материалноправно основание, което представлявало самостоятелно основание за отмяна. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност, в това число и приетата съдебно – счетоводна експертиза. Видно от данните по делото, че "Бистрец Агро Инвест" ЕООД е ползвател по договор № 60/3/3111377/20.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година (ПРСР), подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегии за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 23 от 18.12.2009 г. /. По силата на този договор на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проект № 60/3/3111377 от 31.03.2014 година. С докладна записка № 03-0416/2755 - директора на дирекция "Технически инспекторат" е уведомен, че следва да бъде извършена проверка на проекта на дружеството, с оглед получен сигнал, че къщата се ползва за "семейни нужди". От извършената проверка е съставен контролен лист, от който е видно, че няма данни къщата да се ползва за семейни нужди. Във връзка с констатираните несъответствие описани в контролния лист /л. 274 от делото/ на дружеството е изпратено писмо, с което му е дадена възможност в 14 – дневен срок да предостави своето възражение. С последващо писмо дружеството е уведомено, че спрямо него се открива производство по налагане на финансова корекция. Срещу това писмо е постъпил отговор, с което се обосновават причините за неизпълнение на плана. Вследствие на това с оспореното пред административния съд решение № 60/3/3111377/3/01/04/01, изх. № 01-2600/6254 от 30.03.2018 г., на "Бистрец Агро Инвест" ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 24 911. 48 лв. Като правно основание на решението за налагане на финансова корекция са посочени чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 73, ал. 1 и чл. 75, ал. 2 във връзка § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 година, поради изпълнение на бизнес плана в размер на 6. 71% от заложените приходи за периода от пълна финансова година /2016 година/. По делото е била приета съдебно счетоводна експертиза от която е видно, че процента на изпълнение на приходите към датата на извършената проверка на място, приходите от продажби заложени в бизнес плана към 31.12.2016 г. са в размер на 60 000 лева, а реализираните приходи са в размер на 4 026. 74 лева. Планът е изпълнен в размер на 6. 71% от заложените приходи. По наведения довод на жалбоподателя, отнасящ се до обстоятелството, че методиката би могла да има правно значение в частта относно мотивирането на наложената финансова корекция, но същата няма основание за налагане на финансовата корекция, настоящият съдебен състав приема следното: На първо място в развилото се административното производство са смесени две процедури – тази по Наредба № 23 от 18.12.2009 г. от една страна, и тази по ЗУСЕСИФ от друга. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 23 от 18.12.2009 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Следователно доводите развити по отношение на ЗУСЕСИФ са неоснователни. В Наредба № 23 от 18.12.2009 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е реда в Глава четвърта "Условия, отнасящи се до осъществяване на дейностите на МИГ и на проектите на получателите на финансова помощ при прилагане на стратегията за местно Развитие" от Наредбата. В него са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 59 от Наредбата. Следователно в процедура по проверка на сключен договор при приложение разпоредбите на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. е следвало да се приложи реда именно по тази наредба. В случая безспорно е установено неизпълнение на заложените параметри в бизнес плана, но връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях следва да бъде определено съобразно начина посочен в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., а именно: в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. На второ място видно от обжалваният административен акт размера на финансовата корекция е определена чрез Методиката, а съобразно същата е указан механизма на определяне на размера на финансовата корекция. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Въз основа на което следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение за налагане на финансова корекция. На следващо място настоящият съдебен състав приема за неоснователен релевирания от касационния жалбоподател довод, че липсва влязъл в сила съдебен акт за отмяна на Методиката, вследствие на което административния съд неправилно се е позовал на съдебно решение, което не е влязло в сила, съгласно изискванията на чл. 195 във вр. с чл. 194 от АПК. Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 47/14.06.2019 г. и влязло в сила от деня на обнародването, т. е. следва да се приеме, че решението е породило своите правни последици, а доводите в тази насока са несъстоятелни. Съгласно чл. 193, ал. 1 от АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването, а според чл. 2, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В разпоредбите на раздел ІІІ "Оспорване на подзаконови нормативни актове" от глава десета на АПК липсва изрична уредба относно действието на съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт е обявен за нищожен, но с оглед правната същност на нищожността, както и предвид субсидиарното приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, съгласно чл. 196 от АПК, както в правната доктрина, така и в съдебната практика непротиворечиво се приема, че обявената нищожност на нормативния акт важи (има действие) от момента на издаването му. Следователно правилно административния съд е приел, че прогласената за нищожна Методика не е могла да породи валидни правни последици още от момента на приемането й. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на "Бистрец Агро Инвест" ЕООД направено пред съда в отговора на жалбата и в съдебно заседание ще следва да се уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е в размер на 1500 лева платено в брой. Липсва списък с разноските. Във връзка с претендирания адвокатски хонорар от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Настоящият състав след като прецени, че делото е с фактическата и правна сложност на спора намира възражението за прекомерност за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение