Решение № 3308 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново против Решение №4162/18.12.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. №632/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-04000424006166-091-001/08.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД против РА, както и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства (юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 216.63 евро и държавна такса – 546.17 евро). Ответникът по касационната жалба – „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД, ЕИК 204444823 със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Павликени, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Йорданов по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искания да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 300 евро. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е РА №Р-04000424006166-091-001/08.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №81/26.06.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С него на ревизираното дружество „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 107 535.82 лв. и лихва – 25 989.98 лв. в резултат на отказано право на преотстъпване на корпоративен данък в посочения размер, декларирано с ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. №0400И0367385/27.03.2023 г. на основание чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. Приходните органи приемат, че не е изпълнено общото условие на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тъй като към 31.12.2022 г. дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 72.35 лв. по декларация обр. 6 с вх. №040022210826910/20.12.2022 г. със срок на плащане 25.12.2022 г. според чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ (в случая 29.12.2022 г. предвид празничните почивно дни) и лихва в размер на 0.32 лв. за периода от 30.12.2022 г. до 12.01.2023 г., на която дата сумата е внесена. Констатациите в РА сочат, че към 31.12.2022 г. „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД има невнесен данък по чл. 42 ЗДДФЛ върху доходи от трудови правоотношения за м. ноември 2022 г. в размер на 72.35 лв. Административният съд правилно приема, че оспорването е допустимо и преценява РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите във възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. За да отмени акта, съдът обосновава изводи за неговата материална незаконосъобразност със следното: Според него по делото е безспорно установено, че към 31.12.2022 г. данъчнозадълженото лице има непогасено публично задължение, което обаче не подлежи на принудително изпълнение, поради което не може да се приеме, че не е изпълнено общото изискване на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Счита, че е налице разлика между задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл, и задължение, подлежащо на принудително изпълнение. За да е налице второто задължение, според първостепенния съд, е необходимо изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК преди да се пристъпи към принудително изпълнение и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК при образувано изпълнително дело. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Както правилно посочва касационният жалбоподател, разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК, на която се позовава административният съд, е отменена (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), а според изменената такава на чл. 182, ал. 2, т. 1 ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, може да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения. Що се отнася до чл. 221, ал. 1 ДОПК, тази разпоредба регламентира действие на публичния изпълнител при вече образувано изпълнително дело. Изводът е, че изискванията на чл. 182, ал. 2, т. 1 и на чл. 221, ал. 1 ДОПК не определят публичното вземане като подлежащо на принудително изпълнение. Задълженията за данъци са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. В случая приходните органи се позовават на неплатено в срок задължение за данък върху доходите от трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ, определено по размер и основание от самото лице в подадената от него декларация обр. 6. Това задължение данъчнозадълженото лице е длъжно да внесе в срока, определен в съответния закон (чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ) съгласно чл. 105 ДОПК. Според чл. 209, ал. 2, т. 2 от кодекса декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, е изпълнително основание. За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което задължение не е изпълнено в срока, определен в съответния закон. По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключения на допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ). Според основното заключение дружеството в качеството му на работодател е подавало в срок декларации обр. 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и е внесло дори преди изтичането на срока декларирания данък за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г. Вещото лице констатира, че данъкът за м. ноември 2022 г. е деклариран с декларация обр. 6 с вх. №04000223207809/20.12.2022 г. в размер на 666.66 лв. и същият е внесен. Ответникът представя по делото декларацията с вх. №04000223207809/20.12.2022 г., с която за м. ноември 2022 г. е деклариран данък в размер на 739.63 лв. Според мотивите на РА на за м. октомври 2022 г. е подадена декларация обр. 6, с която е деклариран данък в размер на 765.68 лв. На 14.11.2022 г. дружеството внася данък за м. октомври в размер на 739.63 лв. и остава непогасено задължение за м. октомври в размер на 26.05 лв. На 17.11.2022 г. „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД внася по сметката на НАП сума в размер на 20 621.80 лв., с които са погасени остатък от задължението за корпоративен данък по декларация по чл. 87а ЗКПО в размер на 20 595.13 лв. и остатъкът от задължението за данък по декларация обр. 6 за м. октомври 2022 г. в размер на 26.05 лв. Остава надвнесена сума в размер на 0.62 лв. На 15.12.2022 г. дружеството внася 666.66 лв. за погасяване на задължението по декларация обр. 6 за м. ноември 2022 г. След приспадане на 0.62 лв. остава неплатено задължение за м. ноември в размер на 72.35 лв. След повторно извършена проверка на подадените от дружеството декларации обр. 6, данните в счетоводството му, плащанията от банковата сметка на дружеството и проверка в ТД на НАП експертът потвърждава заключението си, че декларираният данък с декларации обр. 6 е платен в пълен размер. Според него на 14.10.2022 г. е внесен данък в размер на 765.68 лв., но този превод не е отнесен за погасяване на данък общ доход, а с нея са погасени други задължения. При тези данни правилен е изводът на административния съд, че дори и дружеството да е декларирало и внасяло в срок задълженията си за данък върху доходите от трудови правоотношения, като част от тях неправилно са отнесени за погасяването на предходни задължения, то безспорно има непогасено задължение по декларация към 31.12.2022 г. в размер на 72.35 лв. Именно този факт е относим към правния спор. В съдебната практика се приема, че нормата на чл. 167 ЗКПО изисква преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, спазващи законовите разпоредби и погасяващи в срок публичните си задължения. При наличните данни по делото не може да бъде прието, че „ГЕОЕН АГРО“ ЕООД е некоректен данъкоплатец. Това обстоятелство, както и размерът на невнесеното задължение, съпоставен с размера на декларирания и внесен корпоративен данък за 2022 г. и декларирания преотстъпен данък, налагат извод, че принципът на съразмерност по чл. 6 АПК би бил нарушен с непризнаването на правото на преотстъпване на данък в размер на 60 на сто на основание чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, след като са изпълнени всички останали законови изисквания за надлежното му упражняване (виж също така и Решение №6311/11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. №4078/2025 г., Решение №6112/20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №1361/2021 г., Решение №969/24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №6531/2017 г.). По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,