Решение № 7595 от 23.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Николаев от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. С. Тодоров АК Варна, срещу Решение 1868 от 10.12.2020 г., постановено по адм. дело 2353/2020 г. по описа на Административния съд Варна с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Регионална здравна инспекция Варна, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Николаев срещу Регионална здравна инспекция Варна (РЗИ Варна), с която, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди унижение, поставяне в неблагоприятно положение, дискредитиране, злепоставяне, уронване на доброто му име в обществото и тревоги, настъпили в периода 19.06.2020 г. 02.07.2020 г., в резултат на издаване и изпълнение на незаконосъобразно предписание за поставяне под карантина от 19.06.2020 г., отменено с Решение 1215 от 12.08.2020 г. на Административен съд Варна по адм. дело 1427/2020 г., ведно със законната лихва считано от влизане в сила на съдебния акт на АС Варна до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан, и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. За да мотивира този правен резултат е посочил, че в случая се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След като е установено наличието на първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата, а именно отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, акт на орган, постановен при изпълнение на административната му дейност - предписание за поставяне под карантина от 19.06.2020 г. постановено от директора на Регионална здравна инспекция Варна, съдът е констатирал, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на втората и третата материалноправни предпоставки, а именно претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между тази вреда и отменения акт. Посочил е, че разпитаните по делото свидетели не подкрепят твърденията на ищеца. Съдът е посочил още, че в случая не се установява обективното проявление на твърдените неимуществени вреди, тъй като не установяват вреди подлежащи на репариране. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, техния размер и че отмененото като незаконосъобразно предписание за поставяне под карантина, е причина за настъпването на тези вреди. С оглед на тези констатации съдът е направил извод, че при липса на който и да е от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата норма за ангажиране отговорността на държавата - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. При този изход на спора, и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, му е присъдил разноски по делото в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 и ч. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК). Неправилно касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по предявения от Кабаков иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай вредата, която ищецът претендира да бъде обезщетена, е настъпила от акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност. Ето защо съдът от първата инстанция, съобразявайки се със съдържанието на исковата молба, е дал вярната квалификация на предявения иск чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е налице първата законова предпоставка, отменен незаконосъобразен акт, издаден от орган на ответника, но са останали недоказани от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение