Решение № 38 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2012 г.

Решение № 38 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец против решение № 3174 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 11627/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 1875/14.11.2011 г., потвърдена с решение № РД 01 619/13.12.2011 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 42г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) и на чл. 28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Драганова Захова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № 1875 от 14.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Лозенец, потвърдена с решение № РД 01 619 от 13.12.2011 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град, с която на Елена Драганова Захова е отказано отпускане в двоен размер на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги на основание чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. Изложени са съображения, че придружителят освен нощувки и храна е ползвал и лечебни процедури, поради което разходите му не могат да бъдат точно определени. Решението на Административен съд София - град, с което оспорената заповед е отменена и преписката е изпратена на компетентния административен орган с указания за ново решаване на въпроса, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ във вр. с чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗИХУ. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи с цел покриване на предвидени по законодателен ред допълнителни разходи. На основание чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 за балнеолечение и рехабилитационни услуги. За лицата по ал. 1, на които е определена чужда помощ, възниква правото по ал. 2 на двоен размер на добавката по ал. 1, ако ползват придружител. Други изисквания законодателят не е поставил. Отказът на административния орган да отпусне добавката в двоен размер не съответства на целта на закона да осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечение и рехабилитационни услуги. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 42г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ във вр. с чл. 28 от ППЗИХУ. Дадените указания в писмо изх. № 91008/230 от 30.09.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане нямат нормативен характер и не са задължителни за съда и страните по делото. Съгласно чл. 42г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 (за балнеолечение и рехабилитационни услуги), която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Съгласно ал. 2 на чл. 42г от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. Размерът на добавката по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ се определя по правилото на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания въз основа на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. С ал. 2 размерът на добавката е ограничен до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В разглеждания случай е установено, че ответницата по касация Елена Драганова Захова е с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност над 90 на сто с чужда помощ. През периода 05 - 15.102011 г. е била на балнеолечение и е ползвала рехабилитационни услуги в Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Банкя в системата на Военномедицинска академия (ВМА), за което е заплатила 312.88 лв. (храна, режийни и леглоден). Била е придружавана от съпруга си Йосиф Димитров Захов, който е направил разходи в същия размер. Приложени са издадените фактури от лечебното заведение, а съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактурите са издадени при спазване на чл. 14 от Наредба № Н-26 от 15.10.2010 г. за определяне на реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в структурата на ВМА. При това фактическо положение за Елена Драганова Захова е възникнало право на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги до размер от 195 лв. съгласно чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ във вр. с чл. 28, ал. 2 от ППЗИХУ (65 лв. в трикратен размер). При провеждане на балнеолечението лицето е било придружавано от своя съпруг, което е доказано с издадената фактура и по което обстоятелство няма спор, поради което на основание чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ има право да получи двойния размер на добавката. Неотносими към правото по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ са обстоятелствата във връзка с ползваните от придружителя балнео- и рехабилитационни услуги по време на престоя му в лечебното заведение. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане в двоен размер на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, е издаден в нарушение на материалноправните условия за законосъобразност по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ и като го е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 100 /сто лева/ лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,