Решение № 11533 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2014 г.

Решение № 11533 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП")- гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ - 994/21.07.2014 г. на изп. директор на НАП, срещу Решение № 1982 от 8.08.2014 г., постановено по адм. д. № 1014/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251303468/26.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 938/19.02.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ - 13/7.01.2014 г. на изп. директор на НАП. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган, че разходът за гориво в размер на 358 462,51 лева не е документално обоснован, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е следвало да бъде преобразуван с тази сума. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "КУМАС ТРАНС" ЕООД, в писмен отговор моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 251303468/26.11.2013 г., издаден от Васил Георгиев Христов на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Таня Лозанова Петкова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Варна, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 938/19.02.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ - 13/7.01.2014 г. на изп. директор на НАП по отношение на "КУМАС ТРАНС" ЕООД са установени дължими суми за корпоративен данък в размер на 35 846,25 лв. за 2010 г., ведно с прилежащи лихви за просрочие в размер на 9 789,97 лв. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден. За да го отмени като незаконосъобразен, административният съд е счел, че за да бъде преобразуван финансовият резултат на посочените в РА основания органът по приходите е този, който следва да докаже наличието на основание за това, а именно, че са налице приходи от дейността на дружеството, неотчетени по съответния ред и то именно от извършване на услуги /основната дейност на дружеството е извършване на товарен автомобилен транспорт/. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства за наличието на неотчетени приходи, не е установено основанието за увеличаване на финансовия резултат на дружеството, не е установено да са налице приходи от продажба на услуги, които да не са отчетени, поради което неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството по реда на чл. 78 ЗКПО. Посочил е, че обжалваният РА е необоснован, тъй като не става ясно какво конкретно е прието - че разходите за горивото не са документално обосновани или че е реализиран приход от дейността, който не е отчетен по установения ред. Административният съд е приел, че в случая не е установено нито, че са налице неотразени приходи, нито, че разходите за гориво не са документално обосновани. С оглед на това е отменил оспорения РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Процесният РА е нищожен поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна след отмяна на РА № 251200735 от 30.05.2012 г. с решение № 910/24.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на ревизираното лице са установени дължими суми за корпоративен данък в размер на 35 845,14 лв. за 2010 г., ведно с прилежащи лихви за просрочие в размер на 4 321,46 лв. Първоначалната ревизия е възложена през 2012 г. След отмяната на първоначално издадения РА с решение № 910/24.04.2013 г. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1301910 от 9.05.2013 г., същата е изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1303468 от 20.08.2013 г., с която е удължен срокът за извършване на ревизията до 20.10.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита за продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията чрез издаване на заповед за възлагане на ревизия № 1301910 от 9.05.2013 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия № 1303468 от 20.08.2013 г., и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 251200735 от 30.05.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № 251303468/26.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна бъде обявен за нищожен. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,