Решение № 6078 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/, представлявана от А. А.-Директор, чрез процесуален представител, Е. Дурчова - юрисконсулт, против Решение № 40440/03.12.2025г. на Административен съд -София - град по адм. дело № 5691/2025г. С него се отменя експертно решение № 91119/07.06.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, в частта, с която на Т. С. К. е определен срок на инвалидност и чужда помощ - 3 години и изпратена преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът, С. А. В.- майка и законен представител на Т. С. К., чрез адвокат Д. Панчева от ВАК, взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен вид. Ответникът, ТЕЛК към МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД не се представлява и не взема становище по жалбата, Ответникът, Районно управление "Социално осигуряване"- София не се представлява и не взема становище по жалбата, Ответникът, Агенция за хората с увреждания, не се представлява и не взема становище по жалбата, Ответникът, Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от адвокат Д. Панчева от АК-Варна, пълномощник на С. А. В.-майка и законен представител на Т. С. К., против ЕР на НЕЛК № 91119 от 07.06.2024г. в частта, за срока на определената 100% вид и степен на увреждане със срок на определената ТНР/ВСУ - 3 години с чужда помощ. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, след отмяна на Решение № 25728/03.12.2024г. по адм. дело № 7217/2024г. на АССГ, с Решение №5550 от 28.05.2025г. на ВАС по адм. дело № 2141/2025г. С решението си е отменил решението на НЕЛК и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Мотивите към решението в препис са: "Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Видно от Експертно решение № 91959 от зас. № 208 от 31.10.2023 г. на ТЕЛК към „Национална кардиологична болница“ ЕАД на Т. С. К. са определени 64 % трайно намалена работоспособност, с пожизнен срок на определения процент, с водеща диагноза [диагноза]. Процесното решение на ТЕЛК е обжалвано пред комисията на НЕЛК, вследствие на което е постановено Експертно решение № 91119/07.06.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, с което е отменено решението на ТЕЛК и е определен краен процент на ТНР- 100%, но със срок на инвалидност и чужда помощ - 3 години. Фактически основания, послужили за издаването на решението на НЕЛК, са приложената медицинска документация в МЕД, съгласно която при раждането на момчето е установен [диагноза], което е оперирано за корекция на 12м. възраст, след което е настъпил регрес. Въз основа на медицинските документи НЕЛК е приела, че се касае за [диагноза], състояние, което обуславя 60 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, поради необходимостта от допълнителни грижи в бита и комуникацията, включване на различни специалисти, на основание т. 1.2.1, р. 9, ч. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ),код по МКБ - F71.0. В заключение НЕЛК е определила на детето краен процент степен на увреждане 100%, с чужда помощ поради необходимостта от допълнителни грижи в бита и комуникациите, а по отношение на срока на инвалидността и на чуждата помощ - 3 години, тъй като едно от уврежданията - [заличен текст] не е дефинитивно и е с незавършено лечение. За изясняване на спорните факти по делото и в изпълнение на указанията на ВАС е изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертизата, според която увреждането „[заличен текст]“ е дефинитивно, независимо от проведеното до момента лечение, брой хирургични намеси и опити за подобряване на хранене, говор и естетика. Вещото лице обяснява, че ранната операция (в първата година) на детето има за задача да затвори, доколкото е възможно отворът между [заличен текст]. Според заключението на експерта самото заболяване не е лечимо и [заличен текст] детето ще има през целият си живот, като с безброй стъпки би могло да се ограничат последиците от това състояние. Вещото лице обяснява, че независимо от това, че в момента [заличен текст] е оперирана (затворена) през неговия растеж ще се налагат множество ортодонтски и хирургични намеси. Според вещото лице уреждането „[заличен текст]“ е дефинитивно състояние. При така установените факти, съдът, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Решението е издадено в предписаната от чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, като съдържа задължителните реквизити, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. Посочени са фактическите и правните основания за издаването на административния акт, което е предпоставка за упражняване на контрол за законосъобразност. Решението е издадено от компетентен орган, а именно Националната експертна лекарска комисия в специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания. При издаването на решението не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Съдът намира, че решението е издадено в нарушение на материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Не се спори между страните, а и от представената с административната преписка медицинска документация се установява, че на детето Т. С. К. е поставена водеща диагноза [диагноза], което състояние изисква постоянен контрол и наблюдение с цел осигуряване на неговата безопасност и медицински грижи. В случая страните не споря по определения на детето процент на ТНР в експертното решение, а за конкретния период на инвалидност и чужда помощ,. Спорът се свежда до това дали [заличен текст] представлява дефинитивно състояние и дали обуславя пожизнен срок на ТНР. В разпоредбите на чл. 101 - чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ) са очертани основните елементи на правната уредба на медицинската експертиза на работоспособността. С Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) се определят принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване. От своя страна медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайната нетрудоспособност и степен на увреждане, като самата експертиза е пряко свързана с извършването на редица диагностични процедури, имащи за цел да определят здравословното състояние, от което да се определи съществува ли временна или трайна неработоспособност, видът и степента на увреждането, както и срокът на инвалидност. С разпоредбата на чл.101а ЗЗ е предвидено срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност да се определя в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Аналогична е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 НМЕ, в която е регламентирано, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Съгласно чл. 101а, ал. 2 ЗЗ при дефинитивни състояния, посочени в НМЕ по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено. С разпоредба на чл. 69, ал. 4 НМЕ е възпроизведено това правило, а именно: при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, срокът за инвалидност да е пожизнен. По смисъла на §1, т. 5 от ДР на НМЕ "дефинитивни състояния" са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т. е това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна. Следователно за да бъде определен пожизнен срок за инвалидност, органите на медицинска експертиза следва да извършват преценка за наличието на дефинитивно състояние с оглед характера на общото заболяване на освидетелствания, след което да вземат обосновано и мотивирано решение. Видно от заключението на вещото лице [заличен текст]) е вродено състояние, което, може да е самостоятелна аномалия или част от тежки [заличен текст], като диагнозата е дефинитивна, независимо от броя хирургични намеси и опити за подобряване на храненето, говора и естетиката. Според експерта самото заболяване не е лечимо, поради което детето ще има [заличен текст] през целия си живот, независимо от последващите хирургични намеси и лечение. Обстоятелството че на детето е направена операция, в резултат на която [заличен текст] е затворена не променя факта, че увреждането е дефинитивно. Горният извод не се опровергава и от това, че лечението е незавършено, какъвто е основния довод на органа, за да определи 3 години срок на инвалидност и чужда помощ. Увреждането е нелечимо и в този смисъл не може да бъде завършено, доколкото с растежа на детето към шестата-осмата година според вещото лице започва интензивен растеж на челюстите, появяват се постоянните зъби, поради което [заличен текст], което от своя страна може да наложи ортодонтско и понякога хирургично лечение. С оглед на горното може да се обоснове извод, че в случая се касае за дефинитивно състояние по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на НМЕ, тъй като същото е необратимо състояние, при което не е възможна каквато и да е било трайна положителна промяна. В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което самото заболяване не е лечимо и не търпи еволюция във времето. Съдът кредитира заключението на вещото лице като професионално и обективно изготвено. По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в оспореното решение на НЕЛК неправилно е определен срока на инвалидност, като несъответен с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява основателна." Така изложените мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Доводите в касационната жалба са, че експертното заключение се основава на некоректно възприета диагноза, с изложение съдържащо медицинска терминология и съдържание, които не могат да бъдат ценени от съда, поради липсата на специални знания, за които се допуска и назначава съдебна експертиза. Възражения против заключението в първата инстанция не са правени, когато е изслушано и прието от съда, в проведеното заседание на 04.11.2025г., в което страните не са се явили. Поради това, правилно съдът е основал фактическите си изводи в мотивите към решението въз основа на заключението на експертизата, което е установило факти с правно значение за изхода от правния спор. Решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на процесуалния представител на ответника се дължат разноски в размер на 511.29 евро на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно Върховен административен съд, шесто отделение