Решение № 14558 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2020 г.

Решение № 14558 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Динев против решение № 63 от 24.04.2020 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 7/2020 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № 2153028064 от 6.12.2019 г. на директора та ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № РВ-3-28-0065943588.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ямбол. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Ямбол чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Динев срещу цитираното решение. С него се оставя без уважение жалбата му срещу разпореждане с което се постановява да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 29.03.2018 г. до 26.06.2018 г. в размер на 2239. 74 лева от които главница 1959-28 лева и 280. 46 лихва до датата на издаване на разпореждането. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е установил от приложената административна преписка, че в спорния период жалбоподателят е получил обезщетение на основание болнични листи като осигурено лице при осигурител "Демирев НМ" ЕООД. При извършена проверка от контролни органи на НАП, МВР и Инспекция по труда е констатирано, че осигурителят не отчита и не декларира пред НАП търговска дейност, не е подавал данни в ТД на НАП офис Ямбол уведомления за сключени трудови договори и декларации Образец № 1 "Данни за осигурени лица" и № 6"Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в това число и за А. Динев за който не са били внасяни дължими осигурителни вноски. Неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени. В ТД на НАП е заличен сключения трудов договор с осигурителя. Жалбата на Динев е оставена без уважение тъй като осигурителят му не е извършвал дейност и няма как лицата по трудовите договори да са извършвали трудова дейност. По делото е представена декларация от осигурителя че дружеството не упражнява дейност. В преписката се намира и декларация на собственика на дружеството, че не познава никое от лицата с които се представят подписани трудови договори, че не притежава печат на фирмата. Установено е и наличие на влязло в сила задължително предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, които не са изпълнени и заличаването е извършено служебно. По този начин служебно са заличени данните за 14 лица включително и за А. Динев. При констатации, че не е упражнявана трудова дейност въпреки данните за сключен трудов договор с осигурителя съдът е приел, че фактическото и правно основание за издаване на решението за възстановяване на недобросъвестно получени суми е налице и жалбата срещу него за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При анализ на цитираните разпоредби следва извода, че касатора не е извършвал трудова дейност при осигурителя, за който представя трудов договор, поради това не е осигурено лице според законовите разпоредби и поради това не е осигурен за осигурителен риск "временна неработоспособност". Поради това не му се дължи и обезщетение за такъв осигурителен риск и полученото парично обезщетение е недобросъвестно получено и подлежи на възстановяване. При констатации в същия смисъл съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължан разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на адвокатската помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение