Решение № 12457 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2018 г.

Решение № 12457 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-кмета (зам. -кмета) на Община Лесичово, чрез своя процесуален представител, срещу решение № 484 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 289/2017 г. по описа на Административния съд – Пазарджик. Обжалваното решение е постановено по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик – С. Янев. С него е обявена нищожността на разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам.-кмета на Община Лесичово за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над един декар. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са всички по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд, алтернативно моли постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен протеста. Претендира се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - ЕТ "К. -99-Г. Пъхлев", не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Областен управител на Област Пазарджик, оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в писмено становище, подадено от юрк. Костов и юрк. Ангелиева. В открито съдебно заседание по делото чрез своите процесуални представители поддържа изложените в писменото становище съображения и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – С. Янев, подаден против разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. -кмета на Община Лесичово, за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над един декар с искане да бъде обявено за нищожно като издадено от некомпетентен орган и в пряко противоречие с текстовете на закона. От фактическа страна по делото е прието за установено, че по силата на договор за наем на недвижим имот № 21/05.05.2015 г., сключен между Община Лесичово и ЕТ "К. -99- Г. Пъхлев", на последния е отдаден под наем имот частна общинска собственост - поземлен имот № 0003421, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – пясък, с площ от 50. 687 декара, находящ се в м. "Неземеделски земи", в землището на с. Лесичово. Приел е, че с разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. -кмета на Община Лесичово, на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и във връзка с изпълнение на Договор № 21/05.05.2015 г. и разрешение № 004-ДФ-14/15.03.2016 г., е разрешено на ЕТ "К. -99-Г. Пъхлев" да организира отсичането и извозването на дървесината и храстова растителност, с цел почистване и осигуряване изпълнението на договора, в ПИ № 000341 – находящ се в м. "Неземеделски земи" в землището на с. Лесичово. Съдът е установил, че разрешението е издадено въз основа на заповед № 46/25.01.2016 г., с която кметът на Община Лесичово /лист 13 на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е определил К. Г., на длъжност зам.-кмет на Община Лесичово за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, т. е. да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до един декар на имоти, находящи се в землището на с. Лесичово, общ. Лесичово. Въз основа на представените от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" доказателства, е приел за установено, че през 2005 г. е имало наводнение в този район, р. Тополница е излязла от бреговете си и е разрушила дигата по левия си бряг. От приложените скици е установил, че имот № 000 341 граничи непосредствено с имота, който е на р. Тополница по КВС и по кадастъра няма данни да е правена промяна преди 2005 г., когато КВС е влязла в сила, до настоящия момент. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е нищожен като издаден от орган, който не разполага с материална компетентност и е в пряко противоречие с разпоредбите на Закона за водите и чл. 32, ал. 1 ЗОСИ. Съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, съдът е мотивирал крайния си извод, че от изрично предвидената забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, са предвидени две изключения, чиито фактически състав в случая не е налице. Посочил е, че при първото изключение компетентният орган да издаде разрешението е кметът на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а при ал. 3 на същия текст - компетентен да издаде разрешението е началникът на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Съдът е формирал извод, че в настоящия случай нямаме издадена заповед, нито от кмет на кметство или район, нито от началник на управление "Земеделие" при общинска администрация, а оспорваното разрешението е издадено от зам.-кмет, без ЗОСИ да предвижда възможността за делегиране на правомощията на началника на управление "Земеделие" на друго длъжностно лице, включително и на зам.-кмет на общината. Съдът е стигнал до заключението, че е налице една нищожна заповед на кмета, който в противоречие на закона, е делегирал права на зам.-кмета, което от своя страна прави последният некомпетентен да подписва разрешението за отсичане, а тази некомпетентност обуславя нищожността на разрешението, независимо че кметът го е упълномощил да го замества с друга негова заповед. В допълнение, съдът се е позовал на приетите като доказателства по делото документи, представени от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", приемайки, че наличието на излизане на р. Тополница от левия й бряг по време на наводнението през 2005 г. и след като е разрушила дигата и е заляла имот № 000 341. по кадастрална карта, залятата част от този имот става публична държавна собственост по силата на ЗВ. С решението си, съдът не е присъдил разноски с мотива, че от протестиращата страна не е направено искане в този смисъл. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като краен резултат. Оспореното разрешение е издадено на осн. чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета - над пет броя дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В случая разрешението е издадено от зам.-кмета на Община Лесичово – длъжностно лице по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ съгласно заповед № 46/25.01.2016 г. на кмета на Община Лесичово. Видно от заповед № 46/25.01.2016 г. на кмета на Община Лесичево е, че на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, К. Г., на длъжност заместник-кмет на Община Лесичево, е определен за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 дка на имоти, находящи се в землището на село Лесичево, община Лесичево, както и за длъжностно лице, издаващо разрешения за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, на имоти, находящи се в землищата на всички села, включени в състава на община Лесичево въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. С оглед правното основание, посочено в разрешението, следва, че в конкретната хипотеза се касае за отсичане на повече от пет дървета в землището на община Лесичево. Според разпоредбата в закона - чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, компетентният орган за издаване на разрешението в тази хипотеза е началникът на управление "Земеделие", каквато длъжност касаторът твърди, че не е предвидена в структурата на Община Лесичево и каквото твърдение се навежда за първи път пред касационната инстанция. В производството пред административния съд, касаторът не е възразил, че в структурата на община Лесичево няма длъжност - началник на управление "земеделие", нито такова звено "Земеделие", поради което това възражение не е обсъдено от съда и във връзка с него не са събирани доказателства. С касационната жалба се представят писмени доказателства - заповед № 44/10.04.2014 г. на кмета на община Лесичево, схема на общинската администрация и Устройствен правилник на общинска администрация Лесичево. С оглед забраната за нови фактически установявания, съдържаща се в чл. 220 АПК, Върховният административен съд не следва да обсъжда направеното възражени и представените във връзка с него документи за първи път. От друга страна обаче, възражението и документите, представени във връзка с него, са от значение за правилното разрешаване на спора. Посочените обстоятелства налагат отмяна на оспореното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, при което, съдът следва да установи наличието или не, на длъжност- началник на управление "Земеделие" в община Лесичево през съответния период, след което да прецени възможността функциите по изпълнението на тази длъжност да бъдат възложени на заместник-кмет. В случай, че и при новото разглеждане на делото, съдът стигне до извода, че органът, издал разрешението е бил некомпетентен да извърши това, след като прогласи нищожността му, съдът следва да изпрати преписката на компетентния орган с оглед обстоятелството, че административното производство е започнало по заявление на ЕТ"К. -99-Г. Пъхлев". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав