Решение № 13228 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Благоевград, против Решение 929/27.05.2021 г., постановено по административно дело 901/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед 825/16.06.2020 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж : Плътна ограда, изградена в имот с идентификатор 04279.614.312 и частично в имот с идентификатор 04279.614.313 по Кадастралната карта на гр. Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно допуснати в административното производство съществени нарушения и нарушения на материалния закон, които са го мотивирали да отмени заповедта, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна Ж. Ичев чрез адвокат Г. Чорбаджийски оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа и описан като плътна ограда, с извършител Ж. Ичев. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, изразяващи се в допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, които установяват, че през 2020 г. адресатът на заповедта и извършвал ремонт на съществувала преди 2000 г. стара ограда, но не я е изградил отново. Същевременно, административният орган му е вменил задължението по премахването на цялата ограда, въпреки, че е следвало да разграничи извършителя и периода на изграждане на основните елементи на оградата от последващия им ремонт, както и дали този ремонт е основен или текущ. В този смисъл, строежът, респективно частта от него, чието премахване е наредено, не е точно установен и конкретизиран по вид, параметри, обем и характеристики, което е основание за отмяна на заповедта. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските, сторени в хода на касационното производство, които са в размер от 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,