Решение № 10561 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията чрез юрк. Луканова и юрк. Николова против решение 1246 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 9576/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Е. П. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя заповед Л 3329/29.08.2023 г. на главния директор на Главна дирекция ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, с която на жалбоподателя Е. П. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност надзирател I-ва степен в затвора в гр. София, I-ва категория , считано от датата на връчване на заповедта - на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и 197, ал. 1, т. 6 от КТ във вр. чл. 203, ал. 1, т.т. 6, 8,13 от ЗМВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е счел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като било спорно изложеното в заповедта, че жалбоподателят, в нарушение на задълженията си да организира законното провеждане на протеста, е призовавал протестиращите да излязат на пътното платно и да ограничат преминаването на МПС по него. Този факт бил оспорен от жалбоподателя, поради което са били разпитани двама свидетели в откритото съдебно заседание от 07.02.2024 г. - С. С. и С. С.. Свидетелите са били категорични, че жалбоподателят не е осъществил това деяние. Съдът кредитирал свидетелските показания, като преки доказателства и като такива, неопровергани от други по делото. В този смисъл,съдът приел, че по делото не се доказало осъществяването от жалбоподателя на посочените в заповедта за уволнение фактически основания, поради което заповедта е незаконна и следва да се отмени само на това основание. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание "уволнение се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Главен директор ГДИН - чл. 204, т. 3 от ЗМВР и заеманата от жалбоподателя длъжност е младши изпълнителски длъжности, дисциплинарното производство е проведено при спазване на процедурите по ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство, както и дисциплинарното. наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196 от ЗМВР. Видно от приложената по делото административна преписка, преди налагане на дисциплинарното наказание/ наказващият орган е изпълнил процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по взимане на писмени обяснения от наказвания, както и процедурата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР по запознаване на наказвания с материалите по преписката срещу него, както правилно е установил и съдът. Необосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Приложените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Изводът на съда, че не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин, че Е. В. извършва посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение е необоснован. Съдът безкритично се позовава на показанията на разпитаните в съдебно заседание от 07.02.2024 година С. С. и С. С., без същите да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Съдът не се е произнесъл и по искането за допускане на свидетел на главния директор на ГДИН, което е било заявено с молба депозирана по делото на 21.12.2023 година. От мотивите на решението не става ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че са оборени констатациите на дисциплинарно наказващия орган при положение, че изобщо не са обсъждани представените с административната преписка доказателства. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта е нарушен материалния закон е необоснован. Неправилен е и изводът за нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същият е направен, без да се извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорената заповед, а именно дали служителят извършва посочените в заповедта нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР (т. 6, 8 и 13 Етичния кодекс), които от своя страна представляват дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Цитираната норма регламентира, че нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Следователно при установяване, че служителят е извършил дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, то самият законодател определя вида на наказанието, поради което преценката за това не е в правомощията на дисциплинарно наказващия орган. В случая, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не излага мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Същевременно съгласно нормата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В последното липсват фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното решение. Ето защо решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това, като обсъди всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,