Решение № 7040 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13493/2009 г.

Решение № 7040 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13493/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна срещу решение № 319 от 12.05.2009 г. на Окръжен съд - Варна по адм. дело № 2136/2006 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба Искра Ганчева Иванова, Мария Василева Семова, Стефан Тодоров Семов и Десислава Тодорова Йорданова, чрез процесуалния си представител, както и Катя Цветкова Господинова чрез назначения си особен представител, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Останалите ответници по касационната жалба не са заявили позиция по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение ОС - Варна е отменил заповед № КД-14-03-383/27.07.2006 г. на началника на служба по кадастъра - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Осеново, община Аксаково, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра за имоти с идентификатори 54145.508.470 и 51145.508.471, състоящо се в нанасяне на граници в съответствие с действащ ПУП и документи за собственост. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление от Надежда Евтимова Евтимова - Грейс до Служба по кадастъра гр. Варна с искане да бъдат нанесени в кадастралната карта поземлени имоти с идентификатори 54145.508.470 и 51145.508.471, за които се е легитимирала като собственик с нотариален акт № 98/31.10.1979 г. Обжалваната заповед е издадена без да е проведена разписаната в чл. 53, ал. 3 от ЗКИР процедура, детайлизирана в Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Към преписката не е приложен акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересуваните лица. В акта не се съдържат правни и фактически основания за издаването му, същият е основан на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, която определя единствено кой е компетентният орган. При това положение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно. В тази връзка излага доводи, че обжалваната заповед е издадена по реда и на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 57, т. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г., съгласно които службата по кадастъра извършва служебно отразяване на настъпилите изменения при прилагане на действащи подробни устройствени планове. При тази хипотеза намира приложение правилото на чл. 62, ал. 5 от наредбата, което предвижда, че акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Касаторът сочи, че в случая е налице влязъл в сила ПУП и засегнатите собственици са били уведоми за определените с него граници. Излага доводи, че доколкото в съдържанието са записани фактическите обстоятелства, при които се издава заповедта, изводът на съда за липса на фактически и правни основания в акта е неправилен и необоснован. Според касационния жалбоподател, с обжалваната заповед законосъобразно са нанесени в ККР на с. Осеново поземлените имоти с идентификатори 54145.508.470 и 51145.508.471 съобразно документите за собственост, материализираните граници и действащия ПУП. По тези съображения моли да се отмени съдебния акт и се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е посочил, че визираната в обжалваната заповед разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗКИР като правно основание за издаването й определя само компетентният орган за издаване на актовете по чл. 53 от ЗКИР. Доколкото в обстоятелствената част на акта е посочено, че се одобрява изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за процесните имоти, което се състои в нанасяне на граници в съответствие с действащ ПУП и документи за собственост може да се счете, че административният орган се е произнесъл в хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., както твърди и в хода на съдебното производство. Същевременно в акта е отразено, че се обособяват поземлени имоти с идентификатор 54145.508.470, изцяло покриващ УПИ VII-87 в кв. 13, с площ 1260 кв. м., към който се придават части от съседни поземлени имоти, както и с идентификатор 54145.508.471, изцяло покриващ УПИ VIII-87 в кв. 13, към който също се придават части от съседни поземлени имоти, които получават и нов идентификатор. В изготвената обяснителна записка по преписката е посочено, че е установено несъответствие между заснетите граници на място и кадастралната карта на вилна зона Кранево, като границите на УПИ VII и VIII в кв. 13 по действащия ПУП на вилната зона не са отразени. Целта на разработката е поправка и попълване на кадастралната карта и регистър на в. з. Кранево за поземлени имоти с идентификатори 54145.508.470 и 51145.508.471, съгласно чл. 57, т. 3 от наредбата - отстраняване на непълноти и грешки. Процедурата е започнала по молба на заинтересуваната страна, с искане за попълване на имотите в кадастралната карта, а не служебно по реда на чл. 58, ал. 1, т. 2 от наредбата. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност подкрепят извода на първоинстанционния съд за необходимост от провеждане на производство по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. тъй като не се касае за нанасяне на граници по приложен устройствен план, а за попълване на кадастралната карта с процесните имоти и вписването в кадастралните регистри на собствениците им, съобразно приложените документи. Административната процедура е разписана детайлно в Наредба № 3/28.04.2005 г. В случая, както правилно е приел съдът, същата не е спазена, което обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР непълнотите и грешките в кадастралната карта се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В случай, че заинтересуваните лица оспорват правилността на преместването на имотните граници, каквато е позицията на първоначалните жалбоподатели - заинтересувани лица по см. § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, и откажат да подпишат акта за непълноти и грешки, е налице спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред и едва след приключването му да се пристъпи към изменение на кадастралната карта по реда на чл. 62, ал. 5, предл. 1-во от Наредба № 3/28.04.2005 г. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответниците по касационната жалба Искра Ганчева Иванова, Мария Василева Семова, Стефан Тодоров Семов и Десислава Тодорова Йорданова следва да се присъдят направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение, дължими от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,