Решение № 7213 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2016 г.

Решение № 7213 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Й. М. от гр. С. против решение № 5580 от 9.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1474/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 54/1.10.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът, управителят на НОИ, чрез процесуален представител в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на П. Й. М. против Решение № 54/1.10.2013 г. на управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу разпореждане № 4708205870, изх. № 94С-9650-1 от 9.04.2013 г., с което считано от 20.12.2012 г. й е отпусната българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО в действителен размер и е приравнена на минималния размер на този вид пенсия. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, приложимата материална уредба, както и неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената експертиза, е приел че общият осигурителен стаж, придобит в чужбина (видно от представения формуляр Е 205 CZ и формуляр Е 205 ES) възлиза на 07 години, 03 месеца и 19 дни, като е налице съвпадане на чешки и испански осигурителни периоди за времето от 1.01.2008 г. до 20.07.2008 г. (06 месеца и 20 дни). Посочил е, че съобразно изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 (чл. 12), както и в Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 10), следва да се предотврати съвпадането на обезщетения от един и същ вид за един и същ период и обсъдил, че са представени официални данни от компетентните органи на Испания и Чехия, в които са удостоверени осигурителни периоди, като в случая част от тези периоди съвпадат, поради което и съгласно правилата на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 съвпадащата част е зачетена веднъж. След като е обсъдил стажът придобит от жалбоподателката в чужбина, съдът с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, в редакцията към 1.01.2012 г. е приел, че към датата на подаване на заявлението лицето е навършило възраст 65 години и 04 месеца, но след сумиране на българския и чуждия осигурителен стаж, на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 общият осигурителен стаж на лицето възлиза на 29 години, 04 месеца и 04 дни и не достига изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО осигурителен стаж. Посочил е, че предвид разпоредбите на чл. 68, ал. 3 от КСО и чл. 70 от КСО правилно размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от 73,29 лв. е приравнен на минималният размер за този вид пенсия - 123,25 лв. С оглед на направените изводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд С. - град е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил законосъобразността на атакувания административен акт, като е изложил мотиви по всички факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Не са допуснати сочените нарушения при постановяване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, в редакцията към 1.01.2012 г., право на пенсия от 2012 г. от жените се придобива при навършена възраст 60 години и 04 месеца и осигурителен стаж от 34 години и 04 месеца. В случая лицето към датата на подаване на заявлението е навършило изискуемата възраст, но и след сумиране на българския и чуждия осигурителен стаж (чуждият - удостоверен чрез приложените формуляр Е 205 CZ и формуляр Е 205 ES) на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 общият осигурителен стаж на лицето възлиза на 29 години, 04 месеца и 04 дни и не достига изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО осигурителен стаж. При всички данни по делото, съдът обосновано и правилно е приел, независимо от разликата в изчисления от административния орган и изчисления с експертизата осигурителен стаж, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в редакцията към 1.01.2012 г., предвиждаща придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 65 години и 04 месеца и придобит действителен осигурителен стаж от 15 години. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Именно с оглед това правило и установения осигурителен стаж на жалбоподателката е отпусната пенсия в действителния размер и е приравнена на минималния размер на този вид пенсия. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение