Решение № 16648 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2013 г.
ВАСIV отделение12.12.2013 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1017/15.02.2013 г. по адм. дело № 5627/2012 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 16648 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 1017/15.02.2013 г. по адм. дело № 5627/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Калин Илиев Николов е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-060-6500/2946 от 3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г и му е наложена санкция за бъдещ период. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се и доводи, че съдът изследвайки допуснатите нарушения в хода на административното производство, неправилно е констатирал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане процедурата по отстраняване на застъпванията, както и нарушение на материалноправни разпоредби при постановяване на отказа от подпомагане. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на Калин Илиев Николов срещу отказа за изплащане на субсидии. Ответникът - Калин Илиев Николов моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-060-6500/2946 от 3.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът Калин Илиев Николов се уведомява, че му се отказва финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ в размера на поисканата сума от 556.15 лева поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания и му се налага санкция за бъдещ период в размер на 214.05 лева. Първоинстанционният съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При издаването му е спазена и установената от закона форма. Посочил е, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактическите основания за постановения отказ. Приел е за неоснователни доводите за немотивираност на административния акт, с оглед установената практика в административното производство мотивите към административния акт да бъдат излагани в съпътстващите документи, съставени в това производство и предхождащи издаването на административния акт, каквито в случая се явяват таблицата, която е неразделна част от уведомителното писмо и легендата към нея. За да отмени процесното уведомително писмо решаващият съд се е позовал на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при провеждане на процедурата по отстраняване на констатирано застъпване. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за застъпване в площта на 2 от декларираните от него имоти в следствие на което е бил лишен от възможността да обоснове правното основание, на което ги ползва. Поради това решаващият съд е отменил в цялост уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2946 от 3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и е върнал административната преписка за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2946 от 3.10.2011 г. е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, а именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Правилни са и изводите, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки и проверки на място. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Съдът правилно е изтълкувал и материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът по касационната жалба е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 06/230610/34202. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от Калин Илиев Николов общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 06/230610/34202, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.
от Наредба 105 от 22.08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск -анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На следващо място правилно в съдебното решение е посочено, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по-горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде отбелязано, че съдът е изследвал допуснатите нарушения в хода на административното производство, като е констатирал незаконосъобразността на процедурата по отстраняване на застъпванията, в следствие на което ответникът по касационната жалба е бил неправомерно санкциониран по отношение на част от застъпените имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Редът за отстраняване на констатирано застъпване е залегнал в чл. 17 и 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания . Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза административният орган е провел предвидената процедура като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. При провеждане на процедурата, органът е допуснал нарушение, състоящо се в неуведомяване на Калин Илиев Николов за констатирано застъпване по отношение на БЗС 39483-22-2-1 и 39483-22-3-1. По този начин бенефициентът е бил лишен от възможността да представи изискуемите документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, в следствие на което тези имоти са приети за недопустими за подпомагане. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, извода на първоинстанционния съд, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, като не е дал възможност на Калин Илиев Николов да вземе отношение по констатираното застъпване на БЗС 39483-22-2-1 и 39483-22-3-1. Правилен се явява и изводът на съда, че така допуснатото нарушение е съществено. За да бъде определено едно нарушение на административнопроизводствените правила като съществено, което е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК, то следва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на административния акт. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая административният орган е констатирал 62.57 % наддекларирани площи по СЕПП, което съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 има за правна последица санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, както и налагане на санкция за бъдещ период. Видно от процесното уведомително писмо общата санкционирана площ на БЗС 39483-22-2-1 и 39483-22-3-1 поради застъпване, което не е отстранено е 0.3 ха. Ако бъдат приети за допустими за подпомагане тези два парцела процентът недопустими за подпомагане площи по СЕПП би бил различен, ще повлияе съществено на наложена санкция за бъдещ период. Поради това настоящата инстанция намира допуснатото от административния орган нарушение за съществено. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2946 от 3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.