Решение № 15386 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2013 г.

Решение № 15386 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Труфана Йорданова от гр. Велико Търново срещу . В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците - началник Служба по геодезия, картография и кадастър - Търговище и Анна Петрова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Анна Петрова заповед № КД-14-25-59/28.02.2013 г. на началник СГКК - Търговище, с която е допуснато изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Попово, одобрена със заповед № РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 57649.503.931.1, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 57649.503.931.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор 57649.503.931.1.2 и изменение на кадастралния регистър с вписване на собственик - Труфана Йорданова въз основа на нот. акт № 50 от 1965 г. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена без изрично визирано правно основание за изменението, тъй като посочените основания на чл. 54, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. касаят поддържане в актуално състояние на КК и КР, а в случая данните са по нот. акт от 1965 г. Изведени са изводи за приложимост на процедурата чл. 53, ал. 3 ЗКИР с изготвяне акт за непълноти и грешки и подписване от съсобственичката Петрова. Изложени са мотиви за титулите на собственост на страните, като е прието, че след посочения в заповедта нот. акт от 1965 г. са налични нови титули за собственост /нот. актове и съдебни решения/. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед не съдържа фактически основания, сочещи на приложимост на визираното в нея правно основание по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. Такива не се съдържат и в заявление вх. № 94-533/1.02.2013 г. на Труфана Йорданова. Единствената индикация за наличие на основание за "актуализация" на КК и КР е визираното в Обяснителната записка решение № 66/19.02.2009 г. на ВКС, вписано и в двете схеми на самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 57649.503.931.1. Дори и да се приеме, че тези данни, макар и несъдържащи се в оспорената заповед сочат на фактическо основание за изменение по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, то заповедта е незаконосъобразна, поради несъобразяване със съсобствеността върху процесната сграда, респ. нанесените отделни обекти в нея и записването им в регистъра само на единия съсобственик. Това е така, тъй като с цитираното съдебно решение е потвърдено решение за отмяна на дарение, но само за част от имота и сградите в него, а от приложения нот. акт № 144 от 2008 г. е видно, че за другата от сградите и недвижимия имот се легитимира като собственик Петрова. Предвид това се явява правилен изводът на административния съд за неспазена процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, обаче следва да се отмени диспозитивната част на решението, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касае се за заповед за изменение на КК и КР, а не за първоначална кадастрална карта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, поради което след отмяна на оспорената заповед не се следва връщане на органа за ново произнасяне. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,