Решение № 10948 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 132/2019 г.

Решение № 10948 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 132/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Шопов от [населено място] против решение № 812 т 09.11.2018 г., постановено по адм. д. № 795 по описа за 2018 г. на Административен съд- Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Национален осигурителен институт не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба е правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е разгледал по същество и е отхвърлил иска на Г. Шопов от [населено място]против Национален осигурителен институт за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от него в периода 01.12.2015 г. – 30.05.2018 г., представляващи изплатени от ищеца лихви по потребителски заем, отпуснат на същия през м. декември 2015 г. Съдът е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът е приел, че от приложеното адм. д. № 268/2016 г. на Административен съд - Хасково, с влязло в законна сила по същото, потвърдено от ВАС с решение от 30.03.2018 г. е отменено като незаконосъобразно Решение № 1021-26-116-1 от 03.06.2016 г., с което е била отхвърлена жалба на ищеца против Разпореждане на р-ля на "ПО" при ТП на НОИ Хасково от 18.03.2016 г. за отпускане на личина пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също за безспорно съдът е приел и обстоятелството, че между ищеца и ЦКБ-АД, клон Хасково е бил сключен договор за потребителски кредит, с референция № 39200 КР-АБ-8463 от 19.05.2015 г. с договорен размер от 29 000 лева и падеж 01.08.2015 г., като в периода 01.12.2015 г. до 01.05.2018 г. са заплатени съотв. лихви, които общо се равняват на 4361, 49 лева. Заявлението за отпускане на пенсията на ищеца е с рег. № 211326-1279 от 24.11.2015 г. Въз основа на тези факти съдът е направил обоснован и правилен извод, че исковата претенция е неоснователна, доколкото не са установени вреди от отменения по съответния ред административен акт, не е налице и твърдяната причинно-следствена вразка между заплатените като лихва суми и увреждането. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че договорът за кредит е сключен от ищеца няколко месеца преди същият да предприеме стъпки по подаване на заявление за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно е преценено, че задължението за заплащане на лихвите по потребителския договор не се явява последица от незаконосъобразния административен акт, с която се определя минималния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лихвата е договорено между страните по договора за банков кредит плащане, което получателят на кредита дължи по силата на договора между него и банковата институция и тя е резултат от съществуващото между тези правни субекти облигационно правоотношение. Върху съществуването на това правоотношение не оказва влияние оспореният като незаконосъобразен административен акт, който регулира осигурителните правоотношения между ищеца и държавата. В тази насока изводите на съда са правилни и следва да се споделят от настоящата инстнация. Решението в частта, с която върху ищеца са възможни съдебни разноски в размер на 100 лв е неправилно и следва да се отмени. Отговорността за разноски в производството по ЗОДОВ се урежда от чл. 10, ал. 2 и 3, която разпоредба е специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК и дерогира действието на последната. Съгласно чл. 10, ал. 2 АПК, в случай на пълното отхвърляне на иска, ответникът по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има право да търси, респ. ищецът носи отговорност само за разноските по производството /възнаграждение за вещи лица, за призоваване на свидетели, съдебни поръчки и т. на. / - т. е. за разноските за процесуалните действията, която страна е поискал да бъдат извършени. Възнаграждение за адвокат, респ. юрисконсулт в този случай не се присъжда. С оглед на горното, Върховният административен съд