Решение № 3057 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2016 г.

Решение № 3057 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. срещу Решение № 1479/10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2512/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен ревизионен акт № Р-02002815001757-091-01/15.09.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Р. К. Т. на длъжност- началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Б. - възложил ревизията и Г. В. В. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Б. - ръководител на ревизията, потвърден с решение 307/04.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени оспореното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, чрез адв. Пейчев, оспорва касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Б., като правилно и законосъобразно. Подробни съображения развива в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е ревизионен акт № Р-02002815001757-091-01/15.09.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Р. К. Т. на длъжност- началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Б. - възложил ревизията и Г. В. В. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Б. - ръководител на ревизията, потвърден с решение 307/04.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на "Георгиев инженеринг" ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит от "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД през м. 02.2014 г. в общ размер от 45 557,81 лв. (главница - 39 500 лв. и лихви за забава - 6057,81 лв.). Органът по приходите е приел, че има реално извършена услуга от страна на "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД, изразяваща се в дейности по изграждане на лозов масив, но реалният получател обаче е не ревизираното дружество - "Георгиев инженеринг" ЕООД, а "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, т. е. услугата директно е доставено от "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД на "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този извод е обоснован след обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства относими както към преките доставки, така и последващата доставка към "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД. Съдът е приел, че получател на фактурираните от подизпълнителя "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД услуги е ревизираното дружество, а не "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, в какъвто смисъл са били изводите на приходната администрация. Според съда в случая липсва неправомерно ползване на данъчен кредит, т. е. липсва ощетяване на бюджета с ДДС, тъй като всяко лице по веригата на плащане на многофазния ДДС го е начислило и съответно данъкът е платен. В подкрепа на горните изводи съдът се е позовал и на приложения по делото РА, издаден на "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, с който на дружеството е било признато право на данъчен кредит по фактурите на "Георгиев инженеринг" ЕООД, които се явяват последваща доставка спрямо спорните по настоящото производство фактури № 1... .. 15/19.02.2014 г. и № 1..... 14/17.12.2014 г. с доставчик "А. Д. Д." ЕООД. Решението е неправилно. В процесния казус страните не спорят дали услугите са реално извършени. Спорът е от кого са извършени. Касаторът поддържа, както при ревизията, така и в съдебното производство, че реалният получател на услугите по фактурите, издадени от "А. Д. Д." ЕООД, свързани с дейностите по изграждане на лозов масив не е ревизираното лице, а "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, към което дружество е издало фактури за последваща доставка /ДФ № 1000000218/18.02.2014 г. с основание "механизирани услуги, съгласно договор от 01.10.2013 г. за изграждане на лозов масив с. В." и ДФ № 1000000219/19.02.2014 г. с основание "механизирани услуги, съгласно договор"/. Основателно е възражението в жалбата, че договорът между "В. Д. Е." ООД и "Георгиев инженеринг" ЕООД е формален и цели да прикрие действителната воля на страните по сделката. В случая неправилно съдът е приел за доказано, че е налице превъзлагане на услугите от изпълнител към подизпълнител /т. е. от "Георгиев инженеринг" ЕООД към "А. Д. Д." ЕООД/, като получател по доставките е именно "Георгиев инженеринг" ЕООД, а не "В. Д. Е." ООД, тъй като договорите между жалбоподател и получател "Виня десол Еспейт " ООД и жалбоподател и доставчик са сключени на една и съща дата като втория е приподписан и от крайния ползвател на услугите "В. Д. Е." ООД. В тази връзка следва да бъдат подробно анализирани представените по делото доказателства свързани с доставката към ревизираното лице и тези свързани с последващата доставка към "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД. По отношение на услугите извършени от "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД по делото е наличен договор от 01.10.2013 г. със страни: "Георгиев инженеринг" ЕООД в качеството на възложител, и "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД като изпълнител по него, за извършване на определени, подробно описани в т. 1 от същия, работи. Според уговореното в чл. 3, ал. 5 и ал. 6 от договора, "Георгиев инженеринг" ЕООД само приема извършените дейности и подписва приемателно -предавателните протоколи. Липсва клауза, съгласно която за "Георгиев инженеринг" ЕООД да възниква задължение именно той да заплати извършените работи, както и срока, в който трябва да го направи. В договора не е уговорено кой и в какъв срок е длъжен да издаде фактура за извършените работи, както и дали издаването на фактурата има отношение към изискуемостта на заплащането. Договорът е подписан освен от представители на "А. Д. Д." ЕООД и "Георгиев инженеринг" ЕООД, така и от управителя на "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД. Приемателно-предавателният протокол с № 1/20.02.2014 г., с който е потвърдено чрез извършена проверка на място, че описаните в съдържанието му работи под т. 1-8 са действително извършени и подлежат на заплащане, също е тристранно подписан. Същият е изготвен в изпълнение на чл. 3, ал. 4 от договора, предвиждащ съставяне на приемателно-предавателен протокол за извършените работи, който да бъде подписан и от "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, който поема изцяло отговорността за количественото и качествено извършване на дейностите от "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД, отговаря и извършва контрол върху изпълнението им, и има правото да търси отговорност при възникнали проблеми. Наличието именно на тази клауза в договора между "Георгиев инженеринг" ЕООД и "А. Д. Д." ЕООД, както и липсата на уговорени задължения за ревизираното дружество от какъвто и да е характер по изпълнението на този договор, дават основание да се приеме, че практически лицето, което е възложило работата, контролира изпълнението и носи рисковете за това, е лицето, което фактически упражнява правата на възложител и то не е "Георгиев инженеринг" ЕООД. Във връзка с последващата доставка по делото е представен договор от 01.10.2013 г., сключен между възложителя "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД и "Георгиев инженеринг" ЕООД - като изпълнител, за извършване на работите, подробно представени в табличен вид в т. 1 от същия. Уговорените обеми работа в този договор напълно съответстват на тези в договора, сключен между "Георгиев инженеринг" ЕООД и "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД. Съпоставката между двата договора показва също, че са сключени на една и съща дата и имат съвпадение в съдържанието на клаузите им, като изключение правят чл. 3, ал. 4. Във връзка с издадените фактури към "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД е представен приемателно-предавателен протокол с № 1/18.02.2014 г., съгласно който работите, описани в него като позиции от т. 1 до т. 8 са действително извършени и подлежат на заплащане. Протоколът е подписан от представител на изпълнителя "Георгиев инженеринг" ЕООД и "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД /възложител/. Описаните в него видове работи напълно съответстват на работите, посочени в договора, сключен с "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД на 01.10.201З г. Следва да се отбележи, че този приемателен протокол е с дата на съставяне, която предхожда с 2 дни датата на приемателния протокол между "Георгиев инженеринг" ЕООД и "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД /20.02.2014 г./. Съдът не е обсъдил също така дадените в хода на ревизията писмени обяснения от В. К. - управител на "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ " ООД, в които същият е заявил, че не е запознат с това дали изпълнителя или наети от него лица ще извършват услугата. Това твърдение на К= е в пряко противоречие със съдържанието на договора от 01.10.2013 г., сключен между "Георгиев инженеринг" ЕООД и "АЙ ДИ ДЕ" ЕООД, тристранано подписан и представен при повторната ревизия, както и с издадения приемателно-предавателен протокол от 20.02.2014 г., подписани и от В. Костадинов. Това безспорно доказва, че същият /Костадинов/ е знаел, че реално услугата ще бъде извършена не от "Георгиев инженеринг" ЕООД, а от "А. Д. Д.", а в писмените обяснения пише обратното. В случая не е налице хипотезата на превъзлагане на работа от страна на изпълнител към подизпълнител, защото "Георгиев инженеринг" ЕООД не се явява фактически получател на договорените услуги, а самият възложител. Съвкупната преценка на приложените по делото доказателства налага извода за формално участие на ревизираното лице "Георгиев инженеринг" ЕООД в стопанския оборот само единствено с цел издаване на първични счетоводни документи. След като то няма качеството на получател по сделката, то упражняването на данъчен кредит по горните фактури е извършено неправомерно, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Тези изводи се допълват и от изложеното в ревизионен акт № Р022221014000257-09101 от 23.1.2015 г., издаден на "В. Д. "Еспейт " ООД, където на стр. 2 от него е посочено, че на доставчика му "Георгиев инженеринг " ЕООД има извършена ревизия, като въз основа на събраните доказателства ревизиращият екип е заключил, че извършените механизирани работи по изграждане на лозов масив са извършени от жалбоподателя, а не от доставчика му "А. Д. Д." ЕООД. Като е достигнал до противоположни правни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния РА. При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на "ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД разноски. С оглед направеното искане на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 3319,28 лв., както следва - 1896,73 лв. за производството пред АС - Б., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; за касационната инстанция в размер на 1422,55 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,