Решение № 13736 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2011 г.

Решение № 13736 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на АСИМП "МЦ Кючюк Париж" ООД, гр. Пловдив против решение № 4/03.01.2011 г. по адм. дело № 696/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 4/03.01.2011 г. по адм. дело № 696/2010 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на АСИМП "МЦ Кючюк Париж" ООД, гр. Пловдив срещу писмена покана № 16 - 1498/18.03.2010 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която дружеството адресат е поканено да внесе доброволно на НЗОК сумата от 10 522,99 лева, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за заплатените дейности - направления за консултация и съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3); направления за високо специализирани медицински дейности - ВСМД (бл. № МЗ-НЗОК № 3А) и направления за медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвъртото тримесечие на 2008 г., назначавани от дружеството като изпълнител на медицинска помощ на здравноосигурени лица. Приел е, че при изчерпан лимит от медицински направления не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, а същата се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Допуснатите и изплатени надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване от ИМП. Решението е правилно. По делото е установено, че с протокол № 4/03.11.2008 г. на дружеството жалбоподател са определени регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. С анекси между страните от 10.11.2008 г. и 10.12.2008 г., по молба на лечебното заведение са отпуснати допълнителни стойности за "остри и диспансерни заболявания". След извършена проверка финансовите инспектори са констатирали с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми превишение на определените регулативни стандарти за заплатените от НЗОК дейности - направления за консултация и съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3); направления за високо специализирани медицински дейности - ВСМД (бл. № МЗ-НЗОК № 3А) и медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвъртото тримесечие на 2008 г. в общ размер на 10 522,99 лева. Възприемайки фактите по описания начин, административният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото. Наведените в касационната жалба доводи за невярна преценка на фактите са неоснователни. Оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., т. е в хипотезата на получаване на суми без правно основание. В случая процесната сума е получена вследствие на превишаване на определените на здравното заведение регулативни стандарти. По този начин е нарушен сключения между страните индивидуален договор № 161498/12.02.2008 г., въз основа на който се определят параметрите на дължимата от лечебното заведение медицинска дейност, заплащана от НЗОК. Клаузите на чл. 42 и чл. 43 установяват правилата, в които лечебното заведение може да назначава дейности по консултация и съвместно лечение, високоспециализирани дейности и медико-диагностични дейности. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото надвишава медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 55, ал. 1 от индивидуалния договор подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. Развитите от касатора доводи, че превишението е реализирано поради късно получени регулативни стандарти е неоснователно. Рамката на дължимата медицинска дейност и нейното финансиране са определени с насрещните волеизявления на двете страни и подписаните по-късно анекси към първоначалните предвиждания. Не съществува възможност за последващо ревизиране на тяхното неизпълнение (превишение). Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение