Решение № 1339 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5579/2007 г.

Решение № 1339 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5579/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Г. Ф. В. и Н. Я. В. - двамата от гр. Б., против въззивното решение № 551 от 5 януари 2007 г., постановено по в.гр.д. № 502 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 369 от 4 януари 2006 г., постановено по гр.д. № 407 по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. Сочи се, че решението е недопустимо като постановено по иск, предявен след преклузивния шестмесечен срок, както и касационното основание по чл.218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторите изтъкват, че съдът не е установил подаването на иска в шестмесечния срок; от 1983 г. лозето е обработвано от касаторите; от издаден изпълнителен лист по друго дело между страните е видно, че до 20 юни 2005 г. ответницата не е имала претенции за лозето или части от него; липсват доказателства, че касаторите са преустановили владелческите си действия върху процесните редове от лозето след смъртта на родителите на касатора и ответницата, макар и от 1999 г. до смъртта на майката касаторът да го бил предоставил за нейно ползване; посочената от ответницата дата е посочена с оглед спазването на шестмесечния срок, но рязането на лозите не става през м. април; съдът не е обсъдил доводите срещу първоинстанционното решение; съдът не е разграничил владението от държането. Ответницата не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. По възражението за недопустимост на решението: Необосновани са твърденията на касаторите за това, че искът е предявен след изтичането на преклузивния шестмесечен срок. Разпитаните по делото свидетели сочат, че лозето било обработвано от ответницата до пролетта на 2005 г., а ограждането на лозето и окончателното преграждане на възможността на ответницата да го ползва, е сторено през м. юни 2005 г., поради което следва да се приеме, че искът, предявен на 24 октомври 2005 г., е предявен в шестмесечен срок от нарушаване на владението на ответницата. За да постанови решението си въззивният съд приел, че през пролетта на 2005 г. касаторът започнал да реже и окопава цялото лозе и го оградил, като възпрепятствал достъпа на ищцата; ответницата упражнявала фактическа власт върху четири реда от лозето от 1999 г. до 2005 г., като през пролетта касаторите започнали да обработват цялото лозе. Предявен е иск по реда на чл. 75 от Закона за собствеността. В исковата си молба ответницата по касация сочи, че ползването на имота било разпределено от баща й, който е баща и на касатора, още през 1986 г. до м. април 2005 г., когато касаторът прекопал и извършил резитба на лозето, а през м. юни касаторите поставили ограда. Атакуваното решение е правилно. Чрез иска по реда на чл. 75 от Закона за собствеността може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените предпоставки, както и да е спазен шестмесечния срок от нарушаването до предявяването на иска, владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Самите касатори сочат, че от смъртта на майката на касатора и ответницата процесната част от лозето било предоставено за обработване на ответницата. Ето защо следва да се приеме, че фактическата власт, упражнявана от ответницата, е била за период, по-дълъг от шест месеца. Съдът намира, че представените доказателства показват, че ответницата е упражнявала именно владение върху имота, защото е използвала плодовете му за себе си и не е съществувало съмнение за това, че тя не обработва имота с цел да го държи за брат си. Не са представени каквито и да е доказателства, че касаторите са владели процесната част от лозето от смъртта на майката до ограждането му. Обстоятелството, че до 20 юни 2005 г. ответницата не е имала претенции за собственост върху лозето не опровергава горния извод, тъй като претенции за собственост биха били налице само в случай, че за ответницата би изтекъл десетгодишен период на владение за придобиване на имота по давност, който очевидно не е изтекъл. На последно място, според представеното заключение на съдебно- техническата експертиза, цялото лозе е оградено. Достъпът до частта, владяна от ответницата, е невъзможен. Ето защо владението й действително е нарушено, поради което, при наличието на всички предпоставки по смисъла на чл. 75 от ЗС, правилно искът й е бил счетен за основателен. В заключение, след като не са налице посочените от касаторите основания за неправилност на атакуваното решение, както и необосноваността на доводите им за неоснователността на предявения срещу тях иск, решението следва да се остави в сила. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение