Решение № 16917 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2013 г.

Решение № 16917 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Иванов Палазов от гр. София, чрез адв. Цветанка Георгиева Иванова - САК, против решение № 159 от 07.01.2013 г. по адм. дело № 3874 от 2012 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на 2304 лв., претенцията за присъждане на мораторна лихва и в частта на присъдените на ответната страна разноски в размер на 287 лева. Обосновава възражение за неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че съдът неправилно е извършил прихващане на дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение със сумите за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и с обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Първото обезщетение има за цел да компенсира времето, през което административният орган е длъжен да предизвести държавния служител, а второто се дължи по силата на закона и цели да даде възможност на служителя да потърси друга работа. И двете обезщетения не предполагат незаконно уволнение, отменено с влязло в сила решение, каквото е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Счита, че мораторната лихва се дължи не от поискването й, а от момента на признаване на уволнението за незаконно. Присъденото възнаграждение на ответната страна не е съобразено с отхвърлената част на претенцията. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението в оспорената му част и да бъдат уважени предявените искове. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Петров. Оспорва касационната жалба и поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и по същество - основателна. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е обезщетение за незаконно прекратяване на служебно правоотношение на общо основание от страна на органа по назначаването и то компенсира това, че служителят е останал без работа поради незаконното уволнение. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл не може да се прихваща от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл поради това, че то компенсира времето, през което държавният служител е следвало да бъде предизвестен за прекратяване на служебното му правоотношение. А обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл има за цел да му даде възможност да си намери друга работа. И двете обезщетения не предполагат незаконно уволнение, което е отменено с влязло в сила решение. Поради това те се дължат кумулативно. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Административният съд - София-град - I отделение, 21-ви състав, е бил сезиран с обективно съединени искове от Георги Иванов Палазов срещу Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение в размер на 6545 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, дължимо за периода 18.11.2009-01.09.2010 г., иск за присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 1000 лв., считано от датата на падежа на задължението до датата на предявяването на иска, и искане за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата. С обжалваното решение съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Георги Иванов Палазов сумата от 4240,53 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляващо обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение за периода 18.11.2009-31.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, и е отхвърлил иска в останалата му част за сумата до 6545 лв. като неоснователен и погасен чрез прихващане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 6171,03 лв., но от него следва да се приспаднат чрез прихващане обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и 6 от ЗДСл. Приел е, че с отмяната на прекратяването на служебното правоотношение тези суми са получени на отпаднало основание. Съдът е отхвърлил предявения иск за сумата от 1000 лв. с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, и е осъдил Георги Палазов да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 287 лева. Доказателствата по делото установяват, че със заповед № 8578 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е било прекратено служебното правоотношение на ищеца Георги Иванов Палазов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. На същия са изплатени обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл от две брутни заплати в размер на 1287 лв. и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 643,50 лева. С влязло в сила решение № 14135 от 02.11.2011 г. по адм. дело № 14380 от 2010 г. на Върховния административен съд посочената заповед е отменена. Със заповед № 5763 от 05.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници" Георги Палазов е възстановен на заеманата от него длъжност. Първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е извършено прихващане с обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, поради нарушение на материалния закон. Основанието за заплащане на това обезщетение е неспазването на срока за предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Ако предизвестието беше спазено, лицето би работило още един месец и би получило съответното трудово възнаграждение. Неотправянето на предизвестие го е лишило от това възнаграждение, поради което е изплатено обезщетението в размер на 643,50 лева. То няма връзка с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Двете обезщетения се дължат на ищеца на самостоятелно основание и обезщетяват различни по вид вреди. Ако административният орган беше отправил предизвестие до ищеца и той фактически беше работил през месеца на предизвестието, отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение нямаше да има за последица връщане на трудовото му възнаграждение за този отработен месец. На същото основание отмяната на оспорената заповед не води до възстановяване на сумата за недадено предизвестие. Неоснователно е касационното възражение по отношение на уваженото от съда искане за прихващане между дължимата на ищеца сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и дължимото обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от закона. И двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебно правоотношение и оставяне на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административният акт е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на десет брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяването на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. Правилни са изводите на съда, че след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ е получено на отпаднало основание и следва да се възстанови. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно недължимостта на мораторната лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от падежа на задължението до предявяването на иска. В съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД съдът е приел, че е налице безсрочно задължение, за което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не е представена покана до Агенция "Митници" за заплащане на мораторна лихва след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касационния жалбоподател. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения оспореното решение в отхвърлителната част следва да бъде отменено за сумата от 643,50 лв. и в тази част да бъде уважена претенцията на ищеца. Правилно е възражението на касационния жалбоподател по отношение размера на присъдените на ответника разноски по делото. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. След като е приел иска за основателен за размера от 4240,53 лв. при обща претенция от 6545 лв., дължимите разноски на ответника са в размер на 178 лева. Поради това решението в тази част следва да бъде отменено. Поради изложените съображения за основателност на претенцията на ищеца в размер на 4884,03 лв. присъдените разноски на ответника следва да се в размер на 140 лева. В останалата оспорена част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,