Решение № 16003 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2013 г.

Решение № 16003 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 157/24.01.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3025/2012 г., с което е отменена обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № 241104150/10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ-Русе, потвърден с решение № 375/20.07.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, при недоказан произход на стоката и транспорт, не следва да се признае на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агротурк България" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "Алеко Константинов" № 4, ет. 1, ап. 9 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Игнатов по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 241104150/10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ-Русе, потвърден с решение № 375/20.07.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Агротурк България" ЕООД не е признат данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за данъчните периоди м. септември и м. октомври 2010 г. по фактури, издадени от "Зърноизкупуване" ЕООД с предмет доставка на слънчоглед. За да отмени РА, Варненският административен съд е приел, че ревизираното дружество е получило фактурираното количество слънчоглед от "Зърноизкупуване" ЕООД, който е негов единствен доставчик, в ползваната от него зърнобаза в гр. Балчик. Установено е в хода на ревизията, че в зърнобазата към 01.12.2010 г. са налични количества слънчоглед, реколта 2010 г., съответстващи на закупеното количество слънчоглед по процесните фактури. Това обстоятелство е документирано с констативен протокол № Д4-23 от 01.12.2010 г., съставен след извършена проверка от Главна дирекция зърно и зърнени продукти и представител на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе. ССЕ, изготвена след проверка на счетоводството на доставчика, установява, че същият е разполагал със съответните количества слънчоглед, които е продал на "Агротурк България" ЕООД. Осчетоводени са доставки на слънчоглед от "Агрогруп" БГ и "Ка Трейд" ЕООД на количество слънчоглед, по-голямо от продаденото на жалбоподателя. Доставките са осчетоводени по сметка 304 "Стоки на склад", аналитична партида 2001-"Маслодаен слънчоглед". При продажбите на жалбоподателя са извършени съответните счетоводни записвания в счетоводството, свързани с извършените плащания по банков път и начисляването на ДДС за продажбите. Отчетени са приходи от продажбите в размер на данъчната основа съгласно СС-18. Представени са по делото приемателни бележки и анализни свидетелства, проверени от вещото лице както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на жалбоподателя, удостоверяващи приемането на слънчогледа в зърнобаза Балчик. Посочени са данни за изпращащия стоката /"Агрогруп БГ" ООД и "Ка Трейд" ЕООД/, място на товарене на слънчогледа, регистрационен номер на автомобила, име и фамилия на шофьора, кантарно тегло /бруто, тара, нето/. Вещото лице е установило също така, че при постъпването на зърното в зърнобаза Балчик се заплаща такса вход. Собственик на зърнобазата е "Зърнени храни България" АД, което е сключило договор за наем с жалбоподателя. "Зърнени храни България" АД е издало на "Агротурк БГ" ЕООД в периода м. септември - м. октомври 2010 г. две фактури във връзка с дължимата такса за постъпилите количества слънчоглед, съответстващи на фактурираните. Дружеството - жалбоподател е сключило договор с "Фиделитас" ООД за услуги по количествен и качествен контрол на получавания слънчоглед в складовата база. Издадена е фактура, в която също е посочено проконтролираното количество слънчоглед. Съдът е приел, че неустановяването на произхода на стоката от предходни доставчици на прекия не е елемент от фактическия състав на правната норма на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и не е основание да не се признае правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Освен с приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по договорите, сключени между жалбоподателя и неговия доставчик и между доставчика и негови предходни доставчици, с документи, съставени от трето лице - "Зърнени храни България" АД, собственик на зърнобазата, при приемането за съхранение на зърното - приемни бележки и анализни свидетелства се установява получаването на фактурираното от "Зърноизкупуване" ЕООД количество слънчоглед от дружеството-жалбоподател с вписани данни от транспортните документи за изпращач /предходните двама доставчици на "Зърноизкупуване" ЕООД/ място на товарене, рег. номер на товарния автомобил, име и фамилия на предал стоката /шофьор на автомобила/ и приел /оператор/. Действително, произходът на стоката до производител не е установен, тъй като не са представени доказателства за това, че предходните доставчици са разполагали с нея. Правилно обаче е прието от административния съд, че за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, е необходимо да е доказано предаването и приемането на стоката и нейната последваща реализация. Доказано е предаването и приемането, при това чрез документи, съставени от собственика на склада, доказана е наличност на стоката към 01.12.2010 г. при извършена проверка на място от Главна дирекция зърно и зърнени продукти и представител на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, а и последващата й реализация чрез извършени след това продажби /от пропуски за извозване се установява изпращането на същата до пристанище Варна и товарене на кораби/. Данните за транспортните средства и имената на шофьорите са представени в хода на ревизията. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение