Решение № 10840 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2012 г.

Решение № 10840 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тинка Десова Христова, в качеството й на майка и законен представител на малолетните си деца Десислав Желязков Христов и Мартин Желязков Христов, гр. Сливен, против Решение № 7/15.02.2012 г., постановено по адм. д. № 178/2011 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Христова против Заповед № РД-15-557/13.06.2011 г. на Кмета на Община Сливен, с която, на осн. чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП - ПЗ за ПИ № 001752 (бивш стопански двор) и ПИ № 001745 (нива) от землището на с. Глуфишево, общ. Сливен, като се променя предназначението на втория имот от земеделска земя в "База за селскостопанска дейност" и двата имота се обединяват в един нов имот със същото отреждане, съгласно показания върху плана начин на застрояване. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ ОУП за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ ПЗ за поземлен имот или група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура след промяна на предназначението на земята, когато това се изиска от специален закон. В случая се касае за земеделски имот, предназначението на който е променено по реда на ЗОЗЗ с Решение № 1/27.01.2011 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 за промяна предназначението на земеделски земи за незамеделски нужди и утвърждаване на площадки за трасета и проектиране, на осн. чл. 22, ал. 1 от същия закон и чл. 32, ал. ППЗОЗЗ. В този смисъл неоснователно е касационното възражение, че не е налице Решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ за промяна предназначението на земята. Неоснователно е и възражението на касаторите, че се извършва промяна в предназначението на земята с цел узаконяване на незаконен строеж. Данни и каквито и да е доказателства в подкрепа на тази теза не са налични в делото. Изработването на ПУП за имота не може и не би могло да узакони налична и призната за незаконна, подлежаща на премахване, постройка. Несъстоятелен е и касационният довод касателно чл. 134 ЗУТ, тъй като производството не е за промяна в съществуващ ПУП, за да се търсят и обсъждат предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав