Решение № 13378 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2011 г.

Решение № 13378 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област София и по касационна жалба на Любомир Боянов Българанов и Валентина Анатолиева Българанова срещу решение № 1807 от 15.04.2011 г. по адм. д. № 2654/2010 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение е прието, че оспорената заповед № РД-23-003 от 11.03.2010 г. на Областния управител на област София, с която във втората фаза на производството по ЗОСОИ, е утвърдена оценката на недвижимия имот, подробно описан в заповед № РД-21-021/20.12.2008 г., в размер на 147 096.92 лева, разпределена при равни квоти между бившите собственици Любомир Боянов Българанов и Валентина Анатолиева Българанова, е издадена при неправилно прилагане на материалния закон. На това основание, е утвърден вариант Трети от заключението на вещото лице Добрина Ченева от 19.03.2011 г., което е неразделна част от решението, в което размерът на обезщетението с компенсаторни записи за процесния недвижим имот е завишен на 148 504 лева, разпределен съгласно квотите на бившите собственици, както следва: за Любомир Боянов Българанов - 74 252 лева и за Валентина Анатолиева Българанова - 74 252 лева. Изводът, че е налице основанието за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК, е обоснован и законосъобразен. В утвърдената с процесната заповед оценка не е включена стойността на отстъпеното право на строеж върху мястото, така както същото е изрично посочено в заповедта за признаване правото на обезщетяване с компенсаторни записи. В този смисъл е неоспореното от страните и компетентно изготвено заключение на вещото лице, което съдът е кредитирал. На това основание, правилно, оспорената заповед е изменена, като размерът на обезщетението е завишен със стойността на отстъпеното право на строеж върху имота. Наред с това, правилно е прието и това, че съгласно изискванията на закона, стойността на имуществата се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането му в сила. Макар и да говори за "пазарни цени", ЗОСОИ посочва по какъв метод оценката следва да бъде направена. В случая законовите изисквания са спазени. По тази причина не може да се възприеме становището на процесуалния представител на жалбоподателите Любомир Боянов Българанов и Валентина Анатолиева Българанова, че същата следва да бъде увеличена, тъй като не съответствува на общоприетото понятие за справедливо обезщетение, съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. От изложеното е видно, че по отношение на оспореното решение не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение