Решение № 3748 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2009 г.

Решение № 3748 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против решение № 39/28.04.2009 г., постановено по административно дело № 7514/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, ХIV състав. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение, при което да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Александър Димитров Грозев, чрез своя процесуален представител адвокат Петър Станков моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата, подадена от Александър Димитров Грозев от гр. София против решение № 54/26.11.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което в качеството му на лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 19 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, а именно - главен редактор в Българската национална телевизия за периода 1.08.1984 г. - 2.04.1992 г. и неин директор, считано от 9.04.1992 г. до 31.12.1992 г., е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от същия закон, съобразно изискването по чл. 26, ал. 1, т. 1 на последния. Административният съд е отменил решение № 54/26.11.2008 г. на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че актът е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с приложимия материален закон и по - конкретно на чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съобразно възприетото от решаващия състав тълкуване на посочената разпоредба, за да се приеме, че е налице принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, следва да е установена дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на тези органи, изразяваща се в активна форма на поведение след датата на вербовка. Предвид това и липсата на собственоръчно подписани от жалбоподателя документи е прието, че не се установява реално извършвана от последния дейност, а оттам и че не са били налице предпоставките за обявяване на неговата принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 24 и чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, правомощието на Комисията по чл. 4 от същия закон е ограничено до установяване на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1, въз основа на документите съдържащи се в съответните информационни фондове. Колективният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при наличието на документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗДРДОПБГДСРСБНА, сред посочените в чл. 25, т. 3 от с. з., е длъжен да издаде административен акт - решение с предписаното от 29, ал. 2 съдържание за обявяване на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия закон. Следователно при наличието на данни по чл. 25 от закона, органът не е овластен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност от лицето, като сътрудник или служител и едва след това да признае или отрече принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Според § 1, т. 4 от ДР на този закон, "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни или секретни /конспиративни/ квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Посоченото легално определение и уредените в закона специални административнопроизводствени правила, налагащи установяване на принадлежност към органите по чл. 1 единствено въз основа писмени документи, което ограничава възможността на административния орган за всестранно и пълно изследване във всеки конкретен случай на обстоятелството дали е развивана дейност като секретен сътрудник, подкрепят извода, че обжалваното съдебно решение противоречи на приложимия материален закон. Ноторно известно е, че основна цел на дейността на секретните сътрудници е събирането и предоставянето на информация /обозначено в § 1, т. 4 ДР на закона като "негласна помощ"/. Обективирането на получените сведения на материален носител изцяло зависи от добросъвестното изпълнение на задълженията на оперативните работници съгласно Инструкция № I-20/20.01.1978 г. за оперативния отчет, което е извън предмета на обективните предели на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С решение № 54/26.11.2008 г. за Александър Димитров Грозев, като лице по чл. 3, ал. 1, т. 19 ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон, в качество на секретен сътрудник въз основа данните от събраните в хода на административното производство документи, а именно: регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 бр. и обр. 6, подписан от оперативен работник Георги Иванов; писмо вх. № 1029/27.02.1990 г. за унищожаване по протокол № 235/7.01.1990 г. на личното и работно дело на агента. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, попадащи в кръга на алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. последно от този закон. При наличието им относно жалбоподателя в първоинстанционното производство, законосъобразно административният орган действащ при условията на обвързана компетентност, е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следователно, оспореният пред АССГ административен акт, освен че е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, както е приел решаващия състав, се явява постановен и в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения жалбата на Александър Димитров Грозев против решение № 54/26.11.2008 г. на комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е следвало да бъде отхвърлена както неоснователна. Като е постановил обратното, съдът е издал неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна и направения от настоящия състав извод относно законосъобразността на оспореното пред Административен съд - София град, решение № 56/26.11.2008 г., следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената от Александър Грозев жалба срещу този акт, да бъде отхвърлена. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК