Решение № 2008 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2015 г.

Решение № 2008 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "ИНСАТ 2001" ЕООД срещу решение № 3180 от 8.05.2015 г. по адм. д. № 4179/2014 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, ХV състав, като се иска отмяна на същото и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Административният съд - София-град е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 8/3.02.2014 г. издадено от началника на Митница Аерогара София, потвърдено с решение № 134/21.03.2014 г. на заместващ директора на Агенция "Митници". За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението е правилно. Съгласно заключението на тройната съдебно техническа експертиза, изделието представлява модул за условен достъп до криптирани телевизионни програми и е предназначен за вграждане в цифрови телевизионни приемници. Основната му функция е декриптиране на цифрови видео или аудио потоци, излъчвани от телевизионен оператор или наличие на активирана смарт кард. Съгласно заключението процесното устройство представлява самостоятелно устройство, което може да бъде разпространявано в търговската мрежа, не са необходими допълнителни производствени информации, за да бъде използвано като завършено изделие. За да функционира устройството, е необходимо то да се постави в устройство, което поддържа DVB-C1 Plus интерфейс и да бъде поставена smartcard в него. То не представлява модул, който е предназначен за вграждане. При привеждането му в експлоатация от потребителя не е необходимо специално технологично оборудване и специални технически познания, в този смисъл не са необходими допълнителни производствени операции, за да бъде използвано като завършено изделие. При това положение са обосновани изводите на съда, че митническият орган правилно е класирал процесните стоки с код по ТАРИК 8543 70 90, като ги е определил като устройства, а не като електронни сглобки. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изделието представлява електронна сглобка, тъй като не може да работи самостоятелно, няма автоматично захранване, изисква поддържащ софтуер от машината, в която е монтирано. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение