Решение № 13703 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2018 г.
ВАСVI отделение08.11.2018 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1673 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 10091/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Агенция по заетостта, гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. "Сини вир" № 15, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13703 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, подадена чрез старши юрисконсулт В., срещу решение № 1673 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 10091/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено писмо – отказ рег. № 20-00-770/17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, по жалба вх. № 25101/28.08.2017 г. на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД – София, върната е преписката на изпълнителния директора на Агенция по заетостта за ново произнасяне по заявка за разкриване на работно място вх. № ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г. от "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподателя навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че едва с отговора по жалбата е конкретизирано, че е налице хипотезата за "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1404/2013 г., както и че към датата на заявлението съгласно справки от Регистъра на минималните помощи, двете дружества общо надвишават 200 000 евро за период от три последователни години. Неоправдано е твърдението на административният съд, че в отказа не е посочен какъв е максимално допустимият размер по Регламента. Необосновано съдът е приел, че отказът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е дадена възможност на дружеството да направи възражение срещу отказа, а последният е постановен при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при липса на доказателства. Не става ясно защо съдът приема, че първоначално заявителят е одобрен за участие в проекта, а впоследствие е уведомен, че предвид констатираното нарушение на максималния размер по Регламента, договор реално не е сключван. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди обжалваното писмо – отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, съставът на Административен съд – София-град е отменил писмо-отказ рег. № 20-00-770/17.08.2017 г. на изпълнителния директора на Агенция по заетостта, по жалба вх. № 25101/28.08.2017 г. на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД – София и е върнал преписката на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за ново произнасяне по заявка за разкриване на работно място вх. № ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г. от "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД е депозирало заявка за разкриване на работно място вх. № ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г., като е приложил към нея и изискуемите документи. С писмо изх. № 1111-01-11-49708/24.06.2015 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток при Агенция за заетостта е уведомил заявителят, че е одобрен по проекта, като до 30.06.2015 г. следва да бъдат сключен рамковият договор и трудовите договори с наетите лица. На 29.06.2015 г. на управителя на дружеството – Б. К. е връчено писмо изх. № 20-01-11-89/29.06.2015 г., с което директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток го уведомява, че при проверка в Търговския регистър е установено, че К. е управител и на "Занаятчийски клъстер" ООД, като е констатирано и надвишаване на общия допустим размер за подпомагане на двете дружества. Сключен е договор № ESF-1111-01-11-0056/30.06.2015 г. за осигуряване на заетост по Проект "Подкрепа за заетост", подписан от заявителя и директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток, като същият е изпратен на зам. изпълнителният директор на Агенция по заетостта, за становище по компетентност. Въз основа на този договор е изготвен план-график за обучение на 7 бр. наети лица, осъществило се в периода 13.07.2015 г. – 17.07.2015 г., като наставник е бил К., извършена е проверка на място № 230/17.07.2015 г., от която се установява, че заявителят изпълнява план-графика на обучението. С писмо изх. № 20-01-176/18.09.2015 г., директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток е отказал сключването на договора, като се е позовал на становище на зам. изпълнителния директор на Агенция по заетостта, изградено на база писмо изх. № 12-00-381/20.08.2015 г. на министъра на финансите. Заявителят е изпратил възражение до Агенция по заетостта, като е изложил, че е наел 7 лица след подписване на рамковия договор, на които до 17.07.2015 г. е провеждано обучение и след края на месец юли е подготвено първото искане за заплащане по договора, като е допълнил, че до изясняване на казуса, със съдействието на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Изток, дружеството продължава да подготвя документи за всеки месец и да провежда необходимите обучения на наетите лица, като настоява за официално становище, защо липсва подписан договор от страна на Агенция по заетостта и е бил подведен да наема лица. Писмо изх. № 20-01-176/18.09.2015 г. е обявено за нищожно и заявление вх. № ESF-1111-01-11-0125/20.03.2015 г. на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, е изпратено на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, за произнасяне по компетентност с решение № 3584 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 10430/2015 г. на Административен съд – София-град, като същото е потвърдено от Върховния административен съд, по съображения, че директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток, не е компетентен орган, който има правомощието да отказва сключване на договор. Предвид така протеклата фактическа обстановка, с обжалваното писмо – отказ рег. № 20-00-770/17.08.2017 г., изпълнителният директор на Агенция по заетостта, веднага след получаване на преписката от Административен съд – София-град, без да провежда ново административно производство и да събере относимите доказателства отново е отказал на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД сключването на договор по същите съображения, посочени и в обявеното за нищожно писмо изх. № 20-01-176/18.09.2015 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Изток – идентичност на управителя на заявителя и "Занаятчийски клъстер" ЕООД, което съобразно писмо изх. № 12-00-381/20.08.2015 г. на министъра на финансите води до извода, че е налице "едно и също предприятие" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. и е надвишена помощта de minimis, и обстоятелството, че финансовата подкрепа по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2007 – 2013 г., е приключило към 31.12.2015 г. и не се осъществяват плащания. Административният съд е направил справка в Търговския регистър, от която е установил, че към 29.12.2015 г. едноличен собственик и управител на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД е И. Д., като в периода 17.03.2014 г. – 29.12.2015 г. това качество е имал Б. К.. Освен това, съдът е установил, че от 12.04.2013 г., управител на "Занаятчийски клъстер" ООД е Б. К., а собственици на дружеството са: от 07.10.2015 г. "ПРОКАН" ЕООД с едноличен собственик и управител от 12.03.2012 г. И. Д. – настоящ собственик и управител на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД; "КЛЮЧАР СОФИЯ" ЕООД с едноличен собственик и управител от 19.03.2014 г. В. Ц.; "КЕЙ ЦЕНТЪР СОФИЯ" ЕООД с едноличен собственик и управител от 17.09.2012 г. В. Ц.; "НОВЕК" ЕООД с едноличен собственик и управител от 12.03.2012 г. И. Д. – настоящ собственик и управител на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД; "НАКЕР" ЕООД с едноличен собственик и управител от 12.03.2012 г. И. Д. – настоящ собственик и управител на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД; "ПРОНЕК" ЕООД с едноличен собственик и управител от 29.12.2012 г. В. К.; "КЕЙ ЦЕНТЪР ЦАРИБРОДСКИ" ЕООД с едноличен собственик и управител от 07.10.2015 г. С. Б. К.а. В писмо изх. № 12-00-381/20.08.2015 г. на министъра на финансите, адресирано до зам. министъра на социалната политика е изразено становище по приложението на конкретни норми от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. В писмото е изразено мнение на финансовия министър, че за да е налице "едно и също предприятие" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. е необходимо позоваване на някоя от разпоредбите на чл. 2, пар. 2 от същия, като в хипотезата, когато физическо лице е едноличен собственик и управител на две предприятия е налице "едно и също предприятие". По делото са представени справки от 01.07.2015 г. за получени минимални помощи от три поредни данъчни години, от които се установява, че "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД през 2013 г. и 2014 г. е получило средства от държавния бюджет и средства от Европейския съюз в общ размер на 40 208. 63 лв. По отношение на "Занаятчийски клъстер" ООД е отразено, че дружеството е получило еднократно през 2014 г. само от Европейския съюз сума в размер на 360 298 лв. Пред първата съдебна инстанция административният орган е представил и извадка от сайта на Агенция по заетостта, в който е публикувано съобщение, че работодателите, вече сключили договори по проекта, могат да внесат исканията си за плащане по вече сключени договори до 13.11.2015 г., като след тази дата няма да се приемат документи и средства няма да бъдат възстановявани. Съдът е приел за безспорно установено между страните, че от 13.11.2015 г. Агенция по заетостта е спрял да приема заявления за плащания по вече сключени договори и е указал на жалбоподателя, че изобщо няма сключен договор по проекта с него. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на Административен съд – София-град е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, изготвен е в предвидената писмена форма, но не съдържа по-голяма част от реквизитите, изискуеми в чл. 59, ал. 2 от АПК. След анализ на реквизитите, изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК, за съдържание на административен акт, съдът е обосновал извод за липса на посочени правни основания, липса на указания за реда и срока на оспорването на отказа, посочени две фактически основания, които обаче, не обосновават постановения отказ, поради това, че са непълни и липса на разпоредителна част. Предвид констатираните непълноти, съдът е изложил, че не може да прецени дали е налице надвишаване на помощта de minimis от двете дружества – липсва посочване на максимално допустимият размер по Регламента, липсва общ размер на помощите, няма констатация от направеното сравнение от преходните две години. В случая административният орган е представил писмено становище по делото и едва с него е представил справка за получаваните от дружествата помощи, но не е установено кои са трите последователни години. В отговора е отразено и правното основание за постановения отказ – чл. 2, пар. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1407/2013 г., което обаче, съдът е приел за недопустимо, тъй като не може липсата на мотиви на административния акт, да бъде запълнена с отговора по жалбата в съдебното производство. Посочено е още, че писмото на министъра на финансите, на което се е позовал административният орган при постановяване на отказа, не е засяга дружеството заявител, тъй като писмото няма задължителен характер, а освен това в него се коментира, че в случаите, в които физическото лице е едноличният собственик на капитала на две дружества, е налице "едно и също предприятие" по смисъла на Регламента. Административният съд е констатирал и че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е събрал допустимите доказателства, не е дал на заявителя да направи своите възражения след получаване на преписката от Административен съд – София-град – т. е. страната е била напълно лишена от правото на участие в новото административно производство. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е изложил, че същата не може да бъде преценена предвид липсата на правно основание. Дал е указание, че при новото разглеждане на заявлението изпълнителният директор на Агенцията по заетостта следва да посочи конкретна правна норма, в случай, че постанови отказ, като вземе предвид факта, че К. е упражнявал дейност като едноличен собственик и управител на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД, но е бил само управител на другото дружество. Решаващият състав обаче, е приел, че е нарушена целта на закона, тъй като първоначално заявителят е одобрен за участие в проекта, впоследствие е уведомен, че е налице превишение в размера на получената помощ, но въпреки това директорът на Дирекция "Бюро по труда" – Изток е подписал договора за осигуряване на заетост по проекта, след което при съдебно оспорване се установява некомпетентност на органа, подписал договора, осъществена е проверка на място как се изпълнява договора, и след изпращане на договора за подписване от компетентния орган, същият отказва сключването му, без посочване на мотиви. По изложените съображения административният акт е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за ново произнасяне по заявлението на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД. Решението е правилно. В издадения административен акт липса правно основание, което да налага отказа от сключване на договор за осигуряване на заетост по Проект "Подкрепа за заетост", който се осъществява с финансова подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР"), съфинансирана от Европейски социален фонд на Европейския съюз. ОП "РЧР" е одобрена от МС и за периода 2014 – 2020 г. и отговаря на определението, дадено в чл. 2, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 /Регламент /ЕС/ № 1083/06/, според което оперативна програма е документ, представен от държава-членка и одобрен от Комисията, който определя стратегия за развитие съгласно набор от приоритети, които следва да се осъществят с помощта на фонд, или в случая на цел сближаване, с помощта на Кохезионния фонд и на ЕФРР. Писмото е издадено на 17.09.2017 г., т. е. при действието на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно § 10, ал. 1 от ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Към датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ в сила е ПМС № 107 ; , с което на национално ниво е регламентиран реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Това постановление е в сила към датата на откриване на процесната процедура. Към датата на издаване на оспореното писмо – отказ ПМС № 107 е отменено и заменено с ПМС № 162, но съгласно § 4 от ПМС № 162 започналите и недовършени до влизане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се довършват по реда на ПМС № 107 ;. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ПМС № 107 безвъзмездна финансова помощ по реда на постановлението може да се предоставя и от ръководител на междинно звено на програма, в случай че тази функция му е делегирана, като в случая изпълнителният директор на Агенция по заетостта се явява точно междинното звено, който действа под отговорността на МТСП. Като фактическо основание за постановения от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта отказ за сключване на договор, е, че "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД и "Занаятчийски клъстер" ООД образуват "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 г., а от там и надхвърлят прага на допустимите държавни минимални помощи. Процесният проект, по който е кандидатствал "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД за сключване на договор, съфинансиран от Европейския социален фонд на Европейския съюз е за финансиране в програмния период 2014 г. – 2020 г. Приложимият за този програмен период основен регламент – Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), изрично предвижда приложимост на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи – чл. 19
и Приложение ХІ, част ІІ "Общи предварителни условия", т. 5 "Държавни помощи" по отношение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, т. е. спазването на правото на Съюза в областта на държавните помощи е приложимо предварително условие по смисъла на чл. 2 (ЗЗ) Регламент № 1303/2013. Към процесния период приложими от правото на Съюза досежно държавните помощи са чл. 107 и 108 ДФЕС и съответното вторично право на Съюза. От вторичното право относим за случая е Регламент № 1407/2013, който регламентира правоотношенията във връзка с т. нар. помощ de minimis – помощ, която се отпуска на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, поради което не отговаря на всички критерии по чл. 107, ал. 1 ДФЕС. Съгласно чл. 2, т. 13 от Регламент № 1303/2013 г., "държавни помощи" означава помощ, която попада в член 107, параграф 1 от ДФЕС, като се счита, че за целите на настоящия регламент тя включва и помощта de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията, Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията и Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията. В съответствие с чл. 3, параграф 2 от Регламент № 1407/2013, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. В настоящия случай, административният орган е установил свързаност на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД и "Занаятчийски клъстер" ООД, с което той образува "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, пар. 2 от Регламент 1407/2013 г. Свързаността е установена с управителя Б. К.. В административният акт не е посочено правното основание за наличие на свързаност, а само е отразено, че управител на две дружества към момента на подаване на заявлението за сключване на Рамков договор е едно и също физическо лице и общият размер на получената помощ de minimis надвишава максимално допустимия размер, съгласно Регламент № 1407/2013 г. В съдебното производство административният орган е подал отговор по подадената от "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД жалба, в който е посочил, че е налице основанието за отказ по чл. 2, пар. 2, б. "г" от Регламент № 1407/2013 г. От административният акт не се установява и каква е предоставената на дружествата минимална помощ (de minimis), като едва в съдебното производство са представени справки, от които не може да се установи за кои три последователни години се отнасят и дали е налице надхвърляне на максимално допустимия праг на помощта. В съответствие с Рецитал 4 от Преамбюла на Регламент (ЕО) 1407/2013 г., от ясно посочените критерии за определяне на "свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията, последната избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат, както за МСП, така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения. Съгласно чл. 2, § 2 от Регламент 1407/2013, за целите на настоящия регламент "едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие. Дефиницията изисква да се установи първо, съдържанието на понятието "предприятие" и имат ли това качество посочените в оспорения акт правни субекти и второ, да се установи съществува ли между тях взаимоотношение от посочения в нормата вид. По отношение на понятието "предприятие" в съображение 4 на Регламент № 1407/2013 Комисията е дала изрично и дефиниция - всеки субект, който упражнява стопанска дейност, независимо от правния му статус и начин на финансиране. Това съдържание на понятието е утвърдено в практиката на Съда на Европейския съюз – решение от 23 април 1991, Hufner and Elser, С-41/90, EU: C: 1991: 161, т. 21; решение от 18 юни 1998, Commission v/s Italian Republic, С-35/96, EU: C: 1998: 303, т. 36; решение от 10 януари 2006, Cassa di Risparmio di Firenze, С-222-04, EU: C: 2006: 8, т. 107; решение от 27 юни 2017, Provincia Betania, С-74/16. Трайно е разбирането на Съда, че качеството "предприятие" не зависи нито от правната форма на субекта, нито от вида на собствеността, нито от начина на финансиране. За целите на конкурентното право, а следователно и за целите на чл. 2
Регламент № 1407/2013, предприятие е и търговско дружество, и публичен субект, и юридическо лице с нестопанска цел, и специалист, и индивидуален субект, и религиозна организация. Важното за определянето на един правен субект като предприятие е извършваната от него дейност да може да бъде квалифицирана като икономическа. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект" – решение от 27 юни 2017, Provincia Betania, С-74/16, т. 44 и посочената там съдебна практика. В контекста на посочената съдебна практика и на фактите по делото следва да се прецени имат ли качеството на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза релевантните за преценка на приетата свързаност правни субекти? Безспорно е, че ответникът и посоченият по-горе субект са търговски дружества, които извършват икономическа дейност в съответствие с регистрацията им в търговския регистър. Член 2
от Регламент № 1407/2013 съдържа четири вида взаимоотношения, които за целите на регламента водят до приемането, че е налице "едно и също предприятие". Въпреки, че липсва каквото и да било позоваване в оспореният акт на правна норма от посочения регламент, в писмената защита пред съда, органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 2
(г) от регламента като "свързаността" е установена чрез управителя на посочените дружества. Разпоредбата на буква "г" регламентира взаимоотношение, при което дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Видно от съдържанието на чл. 2
Регламент от № 1407/2013 разпоредбата съдържа две хипотези на осъществяване на взаимоотношения от посочения вид между предприятия, които водят до фикцията "едно и също предприятие" – изречение първо, което регламентира взаимоотношенията при пряка (директна) свързаност между предприятията, и изречение второ, което регламентира взаимоотношенията при непряка (индиректна) свързаност между предприятията. В случая органът дори и в писмената защита, не е посочил коя от хипотезите счита, че е осъществена. Задоволил се е да посочи само чл. 2, пар. 2, б. "г" от регламента. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническо волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Видно от изложеното в писмото – отказ органът не е посочил каквото и да било правно основание, а поправянето на този задължителен елемент от съдържанието на административния акт с подаване на писмената защита при съдебно оспорване, не води до премахване на порока. Без наличието на конкретно правно основание, не може да се установи кои факти са осъществени. Посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. Той евентуално би могъл да постигне с тези факти друга цел, обективирана в друга правна норма (в друг състав на същата норма), но не и тази, на която се е позовал, а в случая липсва, каквото и да било позоваване на конкретна норма. И въпреки това, следва да се отбележи, че съдът не може да измени целта, с която административният орган упражнява властта си, той е обвързан от посоченото от органа правно основание. Когато правното основание не е посочено, както е в случая, или е посочена правна норма, която съдържа няколко хипотези, без да е уточнено коя от тях органът е имал предвид, е налице липса на правното основание. При установената липса на правни основания съдът не може да извършва контрол за законосъобразност, защото това би значело да замести волята на органа, а такова правомощие съдът няма. Различни са релевантните юридически факти, които двете хипотези на чл. 2
Регламент № 1407/2013 съдържат и които следователно трябва да бъдат доказани, за да се приеме наличие на релевантния факт – надхвърляне на прага на допустимата държавна помощ. Без яснота по правното основание, на което органът приема наличието на "едно и също предприятие" няма как да се установи надминат ли е прага на минималната държавна помощ. Независимо от горното и поради факта, че административното производство е започнало по сезиране на ответника, т. е. след отмяната на акта съдът правилно е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпреки това, настоящият състав счита за необходимо да изложи следното по съществото на спора:
Съдържанието на разпоредбата и мотивите на органа в оспорения акт сочат, че той е приел наличието на взаимоотношение от вида по буква "г" между двете предприятия осъществено чрез посоченото физическо лице – управител – независимо в коя хипотеза на директно или индиректно взаимоотношение. Но чл. 2
Регламент № 1407/2013, за разлика от Препоръка 2003/361/ЕО и приложение І на Регламент № 800/2008, не съдържа разпоредба, съгласно която "Предприятия, които поддържат едно от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани предприятия, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари. За "съседен пазар" се счита пазарът на продукти или услуги, намиращ се директно нагоре или надолу по веригата спрямо съответния пазар. " Съображение 4 на Регламент № 1407/2013 Комисията изрично сочи, че "от ясно посочените критерии за определяне на свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия" в Препоръка 2003/361/ЕО и в приложение І на Регламент № 800/2008 е избрала "тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент". Следователно, в случая не става въпрос за непълнота или неточност, а за ясно изразена воля на Комисията именно избраните от нея взаимоотношения да формират фактическия състав на тази фикция. С оглед на това взаимоотношение между процесните търговски дружества от вида по буква "г", чрез физическо лице за целите на Регламент № 1407/2013, не може да доведе до възникване на фикцията, тъй като осъществяването на взаимоотношението чрез физическо лице не е елемент на фикционния състав. Запълване на елементите на фактическия състав на фикционна правна норма чрез аналогия на закона, е недопустимо. С оглед на това неприложима е и практиката на Съда на Европейския съюз досежно възможността за свързани предприятия да бъдат признати и такива, които "съставляват едно-единствено икономическо образование поради ролята, която играе физическо лице или група от действащи съвместно физически лица" – решение от 27 февруари 2014, HaTeFo, EU: C: 2014: 114, т. 34-39 и посочената там практика. Това прави мотива на органа за осъществяване на процесното взаимоотношение чрез физическото лице несъответен на материалния закон. Възможност да се осъществят взаимоотношенията от вида по буква "г" между посочените дружества може да има само в случай, че посоченото физическо лице има качеството на предприятие, каквото не е установено в случая. Поради установената незаконосъобразност на писмо – отказ рег. № 20-00-770/17.08.2017 г., същото правилно е било отменено и преписката върната на органа – изпълнителният директор на Агенция по заетостта, за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон съгласно изложените в решението мотиви. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Агенция по заетостта – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "ЕВРОПА КЛИМА" ЕООД направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение по пълномощно от 23.08.2017 г. и кредитен превод от 23.05.2018 г.