Решение № 13514 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2009 г.

Решение № 13514 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Людмила Тришкан, адвокат пълномощник на Емилия Ландау Величкова, срещу решението от 28.11.2008 година по адм. д. № 04744/2006 година на Софийски градски съд, Административна колегия, III Б състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което е отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на Област София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не е налице посоченото касационно основание и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери обжалвания съдебен акт при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от заинтересована страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ във връзка с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) във връзка с § 4, ал. 2 от АПК , е отхвърлена жалбата на Емилия Ландау Валичкова, чрез пълномощника й адв. Тришкан, срещу заповед № РД-21-419/20.07.2001 година на Областния управител на Област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 5, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, е наредено да се уважи искането на Емилия Лука Ландау Величкова, като наследник на Лука (Лукас) Ландау - акционер в б. АД "Ландау" - Текстилно бояджийска фабрика Княжево - София за обезщетяване с компенсаторни записи, според акционерното му участие, за стойността на активното салдо по приложените таблици на АД "Ландау" към 22.12.1947 година и съответно за стойността на активното салдо по Баланс на ДБФ "23 декември" Княжево (б. национализирано предприятие "Ландау" и уедрените към същото "Нов анилин" и "Кото") към 31.12.1948 година, намалена с реално възстановената им собственост със Заповед на Кмета на София № РД-57-3172/04.11.1993 година - дванадесет фабрични и спомагателни сгради с дворно място от около 4 935 кв. м., находящи се на ул. "Княжевска" (б. ул. "Валентин Андреев") № 2. По делото е безспорно установено, че по същество спорът е правен и състои в това дали обезщетяването с компенсаторни записи на жалбоподателката следва да бъде намалено със стойността на дванадесетте фабрични и спомагателни сгради и дворното място, за които тя твърди, че неправилно за изключени от обхвата на признатото право на обезщетяване, тъй като не са принадлежали на дружеството, а на физическите лица - братята Ижо и Лука Ландау. Въз основа на представените доказателства съдът правилно е приел, че описаните в Заповедта на Кмета на София № РД-57-3172/04.11.1993 година - дванадесет фабрични и спомагателни сгради с дворно място от около 4 935 кв. м., находящи се на ул. "Княжевска" (б. ул. "Валентин Андреев") № 2 са част от национализираната фабрика, като същите присъствуват в изготвения нарочен баланс на фабриката по ЗНЧИМП. Изводът, че са останали недоказани твърденията на представителя на жалбоподателката, че същите са били индивидуална собственост на братята Ижо и Лука Ландау, не се променя от данните по представеното в настоящето производство решение от 28.02.2007 година по гр. д. № 11937/2000 година на Софийски районен съд, I ГК, 49 състав, за което не е установено дали е влязло в сила. От изложеното е видно, че решението съответства на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, според която лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия , се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на решението, поради неопределяне на конкретен размер на обезщетението. Производството е в първа фаза (арг. от чл. 6, ал. 3 и ал. 4 - ал. 6 от ЗОСОИ) - по признаване правото на обезщетение. В тази връзка правилно съдът е приел, че що се отнася до доказателствената стойност на изслушаната оценителна експертиза, същата не следва да бъде обсъждана. Експертизата е относима към фазата по окончателното определяне стойността на признатото право на обезщетение, а не във фазата на признаване на това право. Едва след признаването му с влязъл в сила краен акт, във втората фаза ще се разглежда въпроса за оценката на това право. От изложеното е видно, че процесното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение