Решение № 10140 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2009 г.

Решение № 10140 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. С решение № 2 от 26.01.2009 г., постановено по адм. д. № 260/2007 г. и решение № 35 от 11.02.2009 г. за допускане поправка на явна фактическа грешка, Административен съд гр. Габрово е отменил заповед № РД-09-969 от 29.11.2007 г. на директора на РЗОК гр. Габрово в частта, с която е наложена санкция финансова неустойка на "ОМБАЛ - Дряново" ЕООД гр. Дряново - по т. 6 в размер на 900 лв.; по т. 4 в размер на 3420 лв. и по т. 5 в размер на 900 лв. Отхвърлил е жалбата на "ОМБАЛ Дряново" гр. Дряново против заповед № РД-09-969/29.11.2007 г. в останалата част. Осъдил е директора на РЗОК гр. Габрово да заплати на "ОМБАЛ Дряново" разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу това решение са подадени две касационни жалби: от "ОМБАЛ - Дряново" ЕООД гр. Дряново в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-969/ 29.11.2007 г. на директора на РЗОК-Габрово и от директора на РЗОК-Габрово чрез процесуалния му представител в частта, в която оспорената заповед е отменена, както и в частта за разноските. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби за неоснователни, а решението на АС-Габрово за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени от страни с правен интерес в законния срок, а разгледани по същество - за неоснователни. Касационният жалбоподател "ОМБАЛ Дряново" гр. Дряново, представляван от управителя д-р Георги Георгиев Стайков е обжалвал решението в частта, в която жалбата му против заповед № РД-09-969/ 29.11.2007 г. на директора на РЗОК-Габрово е отхвърлена по т. т. 1; 2; 7; 8; 10; 11; 16; 17 и 18. Моли в тази част решението да бъде отменено и жалбата уважена. Върховният административен съд прецени касационните оплаквания и ги намира за неоснователни. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е изложил становище за липса на формални нарушения при издаване на процесната заповед. Тя е издадена при спазване на законоустановената процедура и съдържа ясни мотиви към всяко едно от констатираните нарушения, довели и до налагане на санкция. Не отговаря на фактическата обстановка възражението, че съдът не е обсъдил становището на жалбоподателя по констатираните нарушения и в нарушение на приложимата правна норма е отхвърлил жалбата. В медицинския протокол № 179/14.09.2007 г., съставляващ част от процедурата по установяване на нарушенията, подробно са описани за всяко ИЗ констатациите по извършените и неизвършените дейности от страна на медицинското заведение. Писменото възражение срещу констатациите на проверяващия орган подробно и безпристрастно са разгледани на заседанието на Арбитражната комисия. Същата е излязла с Решение № 18-М от 14.11.2007 г., в което подробно и безпристрастно са обсъдени данните от медицинския протокол, възраженията на изпълнителя на медицинска помощ и крайното решение на АК. От данните по преписката, заключението на вещото лице и свидетелските показания, съдът правилно е приел, че лечебното заведение не е оказало медицинска помощ в обем, съответстващ на изискванията по КП и поетите задължения, поради което правилно по т. 1, т. 2 и т. 10 от оспорената заповед е приложена санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4 от НРД-2006 г. Правилно е наложена финансова неустойка и за неизпълнен алгоритъм на съответните КП № 74, № 95, № 291, № 292 и № 293 ( т. т. 7, 8, 16, 17 и 18 от заповедта). В преписката по делото липсват доказателства, а в касационната жалба не се навеждат доводи, оборващи правните изводи на съда за законосъобразност на оспорения акт. Безспорно е установено и нарушението по т. 11 от заповедта - неправилно оформени епикризи по 3 бр. случаи, не са спазени изискванията на чл. 190 от НРД 2006 г., за които и Арбитражната комисия се е произнесла единодушно с потвърждаване констатациите по медицинския протокол. Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения от съда при постановяване на решението и в касационната жалба на директора на РЗОК - Габрово. Административният съд е отменил оспорената заповед в частта по т. 4, т. 5 и т. 6, приемайки, че изпълнителят на медицинска помощ не е допуснал нарушения на договорените задължения за оказване на ефективна лекарска помощ. Съдът не е обвързан изцяло от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, а в мотивите на решението се позовава на отразени в нея обективни факти, върху които да изгради правни съждения. Административният орган не е оспорил основното и допълнителното заключение на вещото лице, както и направените в съдебно заседание устни пояснения. Що се отнася до съдържанието на самата експертиза, тя следва да отразява обективни факти от действителността, а личните емоционални и житейски виждания на експерта са неотносими към същината на делото и не се обсъждат от съда. Несъстоятелни е възражението за незаконосъобразност на решението в частта на присъдените разноски, базирано на изчисленията в проценти на съотношението между уважена, неуважена и неоспорена част от процесната заповед. Съдът няма процесуално задължение с математическа точност и в проценти да изчислява направените разноски от всяка страна. Присъдената сума от 150 лв. е обективна и съразмерна, с оглед изхода и сложността на спора. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,