Решение № 5948 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2012 г.

ВАСI отделение26.04.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4028/12.07.2012 г. по адм. д. № 10795/2011 г. на Административен съд - София град. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Вига трейд" ЕООД против РА № 22501100070/18.04.2011 г. на Илиана Илиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-София. ОСЪЖДА "Вига трейд" ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-София 663,84 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5948 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10426/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 4028/12.07.2012 г. по адм. д. № 10795/2011 г. на АССГ, с която е отменен РА № 22501100070/18.04.2011 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 10 692 лв. по две фактури на "Атаси" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Вига трейд" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 22501100070/18.04.2011 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 10 692 лв. по две фактури на "Атаси" ЕООД за м. 10.2009 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 6 ЗДДС, тъй като доставките не са реално осъществени. За да уважи жалбата против РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Атаси" ЕООД съдът е обсъдил констатациите в РА за липса на регистрация по чл. 24, ал. 1 от Закона за съхранението и търговията със зърно на доставчика, за липса на данни кой е приел и предал тоновете кориандър при товаренето в контейнерите за износ. Документите не са подписани от представител на ревизираното лице и доставчика. Съдът е обсъдил съответните разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС, позовал се е на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и е приел, че след като са издадени фактури на ревизираното лице и в РА не е констатирана недобросъвестност на получателя, следва да се признае правото на приспадане на данъчния кредит по фактурите с предмет 66 т. кориандър. Съдът не е обсъдил констатациите в РА за липса на доставки на кориандър от "Стефком 2008" ЕООД на "Атаси" ЕООД и за липса на права върху кориандър в обем 66т., които доставчикът да прехвърли на ревизираното лице. По § 1, т. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно кориандърът е зърно по смисъла на закона. По чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика. Договор между ревизираното лице и "Атаси" ЕООД по чл. 28, ал. 1 ЗСТЗ не е сключен, не е представена и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика. Представените приемо-предавателни протоколи са съставени неизвестно къде и не са достатъчни, за да се приеме, че фактурираните доставки на 66т. кориандър са осъществени, след като не е установено доставчикът да е разполагал с кориандър в такова количество в периода на издаване на фактурите - 14 и 28.10.2009 г. Вещото лице е констатирало осчетоводени 66т. кориандър по сметка 304-стоки като доставени по фактури на "Стефком 2008" ЕООД, което осчетоводяване не е основано на реално настъпила стопанска операция, след като липсват доказателства за наличие на кориандъра в зърнобазата на "Атаси" ЕООД през м. 10.2009 г., за транспорт и предаване на кориандъра в зърнобазата. Неправилно съдът е приел, че в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС единствено изискване, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е получателят да разполага с фактура. По Директивата данък се начислява за настъпило данъчно събитие - осъществени доставки на стоки и услуги. По чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е осъществена доставка. По чл. 2, т. 1 ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на СЕО и СЕС предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. В същия смисъл е и решението по дело С-642/11 на СЕС. Неправилно съдът е приел, че в случая е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, по които, за да не се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е установено участие на получателя по фактурата в данъчна измама, какъвто настоящият случай не е. Ревизираното лице поддържа, че в съставения на доставчика РА за периода не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Стефком 2008" ЕООД като сочи този факт като основание да му бъде признат данъчен кредит по последващите доставки, за да не се събере данъка два пъти. Фактът, че в РА на доставчика не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, по които е получател на кориандър 66т., поради липса на доставки, подкрепя изводите на органите по приходите, че не са осъществени и доставките от "Атаси" ЕООД на ревизираното лице на същия кориандър, тъй като никой не може да прехвърли това което няма, нито е установено изобщо да е имало кориандър в зърнобазата на доставчика, собствеността върху който да бъде прехвърлена на ревизираното лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на "Вига трейд+ЕООД против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 663,84 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

2