Решение № 72 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 701/2010 г.

Решение № 72 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 701/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Н. Г. Я. за възобновяване на ВНОХД № 4327/2010 г. на Софийски градски съд, НК, 8-ми въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 1152/10.11.2010 г., с което е била изменена присъда от 13.11.2009 г. по НОХД № 12345/2009 г. на Софийски районен съд, НО, 95-ти състав. С тази присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия Н. Г. Я. за виновен в това, че на 28.08.2009 г., в [населено място], в близост до метростанция "О. ", в паркиран л. а. "Л. - 110" с [рег. номер на МПС], извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст И. Д. М., поради което и на основание чл. 149, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 11 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от 3 години, приспадайки предварителното му задържане, считано от 02.09.2009 г. Осъдил е същия да заплати и разноските по делото. С въззивното решение СГС е изменил присъдата на първата инстанция, като е отменил приложението на чл. 66 от НК и е постановил ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим в затвор от открит тип съгласно чл. 61, ал. 1, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС от упълномощения му защитник - адв. В., се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Развити са оплаквания за нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК с оглед липсата на обсъждане и отговор на възражения на защитата, направени във въззивната жалба и по същество, както и на представени писмени доказателства за здравословното състояние на подсъдимия, всички съотносими към справедливостта на наложеното му наказание по размер и начин на изтърпяване. Поради наличие на необходимите условия се иска прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП, както и повереникът на частния обвинител намират искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС констатира, че то е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: ВКС намира, че въззивният съд не е извършил надлежна проверка в съгласие със задълженията му по чл. 314 от НПК, а изложените мотиви отчита за несъответни на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, което обуславя присъствие на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. От материалите по делото е видно, че СГС е бил сезиран не само с протест и жалба на частните обвинители, съдържащи доводи за отмяна приложението на чл. 66 от НК, но и с жалба на подсъдимия с оплакване за несправедливост на размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 11 месеца. Видно е още, че защитникът на подсъдимия е представил и мотивирано допълнение към въззивната жалба, прилагайки към нея писмени доказателства, относими към здравословното му състояние, които са били приети. В пледоарията по същество е настоявал за оценка на тези доказателства в контекста на искането за намаляване размера на лишаването от свобода и наличие на условията по чл. 66 от НК, които са били обект на коментар от останалите страни в производството. По тези конкретни възражения отговор в мотивите на СГС няма, като е повече от очевидно, че представените писмени доказателства за здравословното състояние на подсъдимия изобщо не са били включени в обхвата на преценката относно справедливостта на наказанието не само в аспекта за начина на неговото изтърпяване, но и с оглед неговия размер. В тази връзка не е било отчетено и становището на прокурора от СГП, предложил намаляване на лишаването от свобода до размера от 8 месеца, каквато позиция е имал и прокурора от СРП. Всъщност, по жалбата на подсъдимия липсва въззивно произнасяне. Вместо това в мотивите си градският съд се е занимал с разрешаване на въпроса относно приложението на чл. 66 от НК, отчитайки единствено съображенията изложени от частното обвинение и в писмения протест, като напълно е игнорирал съображенията на защитата и ангажираните в тази посока доказателства, спестявайки си необходимостта от комплексно обсъждане на всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието. Освен това, в противоречие с процесуалната практика е формирал извод за неприемливост за прилагане на чл. 66 от НК, акцентирайки върху липсата на достатъчна критичност на подсъдимия към извършеното деяние, изразена в последната му дума. Всичко това обуславя наличие на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. За поправяне на нарушенията се налага в съгласие с чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК производството по въззивното дело да бъде възобновено и постановеното по него решение да бъде отменено, като делото се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да изпълни задълженията си за цялостна и пълна оценка на обстоятелствата, имащи значение за правилното индивидуализиране на наказанието по вид и начин на изтърпяване, изводими от доказателствата по делото, вкл. представените с допълнението към жалбата, като надлежно обсъди доводите на всички страни в процеса и отговори на възраженията на защитата съобразно изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение