Решение № 4005 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 479/2021 г.

Решение № 4005 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 479/2021 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения процесуален представител - юрисконсулт Д., срещу Решение № 200 от 25.10.2020 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело № 376/2020 година. С него е отменено решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2 от 13.07.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на правния спор по същество. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Община Луковит, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я отхвърли, както и да присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд Ловеч е било образувано по жалба на Община Луковит срещу решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/136#2 от 13.07.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от административен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност, при спазване на специалните правила на регламентираната от законодателя процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер, но в нарушение на изискването на чл. 59 АПК за форма и съдържание. Посочва се от първоинстанционния съд, че административният акт не съдържал фактически и правни основания за взетото решение. Освен това, от страна на административния орган не били събрани служебно необходимите доказателства, поради което оспореният акт бил издаден при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. За да се произнесе по въпроса за съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът е обсъдил дадената с чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. дефиниция на понятието за "нередност". В тази връзка е приел, че доколкото е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие, Община Луковит безспорно имала качеството на икономически субект по смисъла на посочения текст, с което бил налице първият елемент от определението. По отношение на втория и третия елемент съдът е определил като спорен въпроса дали е налице твърдяното от страна на административния орган нарушение на вътрешното право, че оборудването, предмет на договора, е доставено със закъснение, довело до изменение в срока за доставка - елемент на сключения между избрания изпълнител "Спорт парк фитнес България" ООД и бенефициента - Община Луковит, договор. В тази връзка съдът е съобразил, че в методиката за определяне на комплексната оценка по обособена позиция 2 "Доставка и монтаж на фитнес оборудване на открито" е заложен показател за оценка на офертите - Срок за доставка и Срок за монтаж, всеки с относително тегло 10%. За спечелил е определен участникът посочил срок на доставка 30 календарни дни и срок за монтаж 20 календарни дни, считано от датата на извършване на доставката. Съдът е приел, че така заложените в сключения с този участник договор срокове са спазени. От обсъдените доказателствата по делото, включително заключението на изслушаната основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е достигнал до извод за необоснованост на доводите на административния орган, за наличие на съществена промяна в срока на доставка, което да прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Анализирайки приетите за установени фактически обстоятелства по делото съдът е заключил, че не се установявала промяна, която да попада в обхвата на чл. 116, ал. 5, т. 2 ЗОП, която да засяга предмета на договора съществено, за да е налице отклонение от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП във вр. с чл. 116, ал. 1 ЗОП. В допълнение, съдът е намира, че не било доказано да е изпълнено изискването досежно наличието на елемент от фактическия състав на нередността, а именно нарушение на националното право, във връзка с прилагането на правото на ЕС. По тези съображения съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което е постановил отмяната му. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че за изясняване на спора от фактическа страна, по искане на Община Луковит, с определение от закрито съдебно заседание от 01.09.2020 г. на основание чл. 195 във вр. с чл. 197 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, административният съд е допуснал съдебно - техническа експертиза. Делото е било насрочено за 15.10.2020 г., а експертното заключение е било депозирано на 13.10.2020 година. На 14.10.2020 г. е постъпила молба от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ - юрисконсулт М. Д.. В нея изрично е посочено, че не се възразява срещу неспазване на изискването за представяне на заключението по експертизата една седмица преди откритото съдебно заседание. Вещото лице е изслушано в проведеното на 15.10.2020 г. съдебно заседание, в което представител на ответника по делото не е присъствал. В същото съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на Община Луковит и по поставени от него допълнителни задачи към вещото лице, съдът е назначил допълнителна СТЕ. С определението си съдът е предоставил възможност на поискалия допълнителното заключение да прецизира въпросите си в писмена молба, като е насрочил ново открито съдебно заседание за 22.10.2020 година. На 20.10.2020 г. на електронната поща на юрк. М. Д. е изпратено копие от протокола от съдебното заседание, проведено на 15.10.2020 година. С молба с вх. № 3925 от 21.10.2020 г., изпратена по електронен път, процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ е възразил срещу поставените от оспорващия към допълнителната експертиза въпроси, както и срещу невъзможността за спазване на срока по чл. 199 ГПК за депозиране на заключението по допълнителната СТЕ. Изготвеното по делото допълнително експертно заключение е изпратено на електронната поща на юрк. Д. на 21.10.2020 г. в 17. 22 ч., т. е. в деня преди съдебното заседание, в което допълнителното експертно заключение е било прието. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е било нарушено правото на защита на ответната страна. По отношение на експертизите като доказателствено средство, защитата на страните е уредена с императивната норма на чл. 199 ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Според този текст, вещото лице е длъжно да представи заключението си най - малко една седмица преди съдебното заседание. В случая това правило не е изпълнено по отношение заключението на допълнителната единична СТЕ, още повече – било е обективно невъзможно да бъде изпълнено, предвид това, че следващото по делото заседание е било насрочено точно една седмица след заседанието, в което експертизата е била допусната. Заключението по допълнителната СТЕ е представено на 21.10.2020 г., а заседанието, в което същото е изслушано е проведено на 22.10.2020 година. Също на 21.10.2020 г. в 17. 22 ч. препис от заключението е бил изпратен на електронната поща на юрк. Д. Противно на твърдението на касатора, молбата му с вх. № 3925 от 21.10.2020 г. е била докладвана в съдебното заседание от 22.10.2020 г., но съдът не е отчел направеното с тази молба възражение относно невъзможността за спазване на предвидения в чл. 199 от ГПК срок за депозиране на заключението и съответно за запознаване със съдържанието му от страна на ответника. Неспазването на посочения едноседмичен срок може да се санира и заключението да се приеме само при дадено изрично съгласие от страните. Такова съгласие е дадено при депозиране на основната експертиза по делото от страна на изпълнителния директор на ДФЗ, но не и при допълнителното заключение, за което обаче също важи правилото на чл. 199 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Целта на законодателя, определяйки посочения срок, е на страните да се осигури правото да се запознаят със заключението, да изразят становище по приемането му, да го оспорят и да отправят други доказателствени искания. В случая това право не е било предоставено на ответника по делото, с което от една страна е било нарушено правото му на защита, а от друга не е била изяснена в пълнота релевантната фактическа обстановка по делото. Представянето на допълнително заключение на вещо лице в срок по - малък от определения в чл. 199 ГПК и неосигуряване на процесуална възможност от съда на ответната страна да се запознае с него, като изрази становище, в конкретната хипотеза представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото Административен съд Ловеч следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение