Решение № 9617 от 31.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Г. Павлова , гр. Лозница, [ЕИК], [улица], чрез пълномощника адв. Н. Делева, срещу Решение 1548/22.07.2021 г., постановено по адм. дело 2676/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт (РА) Р-16001619007558-091-001/25.06.2020 г., издаден от органи по приходите, частично потвърден с Решение 405/24.08.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че на са налице предпоставките, регламентирани в чл. 189б от ЗКПО, тъй като процесните сгради не съществуват. Излага твърдения, че съдът е игнорирал доказателства по делото, като не е обсъдил и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че реалността на доставката на СМР услуги от прекия доставчик е безспорно доказана в хода на процеса, като излага конкретни доводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Дамянова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001619007558-091-001/25.06.2020 г., издаден от органи по приходите, частично потвърден с Решение 405/24.08.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП . С потвърдената част на ревизионния акт в тежест на ЕТ Г. Павлова са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 38 188,00 лв. главница и 12 199,92 лв. лихви в резултат на отказано право на преотстъпване на декларирания данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство е установено, че ЕТ Г. Павлова извършва дейност като регистриран земеделски производител, като оборотите, които търговецът реализира, са основно от продажба на произведена земеделска продукция ягоди и малини. Установено е, че преотстъпеният данък е инвестиран в изграждане на 3 броя стопански постройки (навеси), за което са представени разрешения за строеж от Община Лозен, както и договор за строителство, сключен с Валли 10 ЕООД. Съгласно извършена проверка е установено, че трите постройки на обща стойност 80 001,75 лв. са заведени счетоводно от задълженото лице като ДМА по дебита на сметка 203 Сгради на 21.12.2017 г. За да откажат право на преотстъпване на данъка, приходните органи са приели, че не са изпълнени едновременно условията по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, тъй като липсват доказателства доставчикът Валли 10 ЕООД да е разполагал в материална, техническа и кадрова обезпеченост да осъществи СМР услугите. След искане за предоставяне на документи, от доставчика са представени обяснения, списък на работниците, извършили СМР, копия на пътни листове и фактури за закупени материали, извлечения от счетоводни регистри и декларация, че към 31.12.2017 г. сградите са завършени. По отношение на ревизираното лице ЕТ Г. Павлова е формиран решаващ извод, че липсват доказателства преотстъпеният данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ да е инвестиран към 31.12.2017 г. в нови сгради, като не са представени одобрените от Община Лозенец проекти, работни чертежи, проекто-сметни документации и конструктивни становища на съответните архитекти и инженери. По делото е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП и кредитирана от съда. Според заключението в периода на изграждане на процесните постройки Валли 10 ЕООД е разполагало с необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост, за да построи обектите. Посочено е, че вложените материали при извършване на СМР съобразно Акт Обр. 19/21.12.2017 г. са били налични в дружеството, като материали на обща стойност 9 514,09 лв. са били осчетоводени за други обекти, изпълнявани от доставчика, но стопанските операции са сторнирани в края на 2020 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Изложени са мотиви, че констатациите на приходните органи не са оборени в хода на съдебното производство, като решаващата инстанция е възприела становището за липса на доказателства относно количествата и видовете материали, вложени в строителната дейност по изграждане на трите навеса, както и за липса на кадрова и техническа обезпеченост на Валли 10 ЕООД. Въпреки представените от ревизираното лице документи, съдът е приел, че липсват доказателства за реалното изграждане на трите броя навеси. В заключение е прието, че не е изпълнено изискването, регламентирано в чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, доколкото липсват сгради изобщо, поради което ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорният въпрос по делото се свежда до реалността на доставката по извършени от Валли 10 ЕООД СМР услуги и това извършена ли е инвестицията в срок до 31.12.2017 г. На първо място, необходимо е да се посочи, че отказът за преотстъпване на данък е мотивиран от страна на приходните органи с неизпълнение на изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, която разпоредба предвижда, че преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Видно от ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е прието, че липсват доказателства трите постройки да са изградени и въведени в експлоатация в срок до 31.12.2017 г., като тяхното съществуване не е спорно. В тази връзка основателни се явяват оплакванията на касатора относно обстоятелството, че съдът е формирал необоснован извод в противния смисъл, а именно, че процесните постройки въобще не са изградени, като е отрекъл съществуването им. Второ, при преценка относно реалността на доставката на СМР във връзка с изграждане и завършване на инвестицията в срок, настоящият съдебен състав счита, че по делото е налице достатъчно доказателствен материал, от чиято съвкупна преценка може да се обоснове категоричен извод, че сградите са завършени в срок от сочения за пряк доставчик Валли 10 ЕООД, като приемайки обратното, административният съд е постановил необоснован акт. Още в хода на ревизионното производство задълженото лице е представило 3 броя Разрешения за строеж - 29/05.12.2017 г., 30/05.12.2017 г. и 31/05.12.2017 г. (л. 349 350), видно от които на ЕТ Г. Павлова се разрешава да построи стопански постройки навес за инвентар строеж категория IV, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. По делото са налични и конструктивно становище, съставено от проектант с пълна проектантска правоспособност (л. 54), както и оценка за техническо съответствие съгласно чл. 142, ал. 10 от ЗУТ (л. 60). Представен е договор за строителство от 11.12.2017 г. (л. 179), сключен между ЕТ Г. Павлова и Валли 10 ЕООД, по силата на който Валли 10 ЕООД се задължава да изпълни СМР на обект, като изгради три броя стопанска постройка навес в землището на гр. Лозница и [населено място] , двустранно подписан от страните. Изрично в Договора е отразено, че цената за изпълнението на обекта възлиза на 80 001,75 лв., за която сума има счетоводни записвания в регистрите и на двете дружества. Противно на изложените в решението мотиви, представеният договор за СМР съдържа достатъчно детайлизирана информация относно предмета на доставката, като съгласно т. II Договорна цена е посочено, че сумата 80 001,75 лв. се формира на база Приложение I (л. 180 181), което приложение съдържа данни за видовете извършена работа, съответната мярка, количество, единична цена и крайна стойност на извършените дейности. В т. III е посочено как ще бъде извършено плащането, като е уговорено, че за покриване на началните етапи в строителната дейност ЕТ Г. Павлова следва да заплати на Валли 10 ЕООД сума в размер на 32 000 лв. в срок до 5 дни от сключване на договора, което напълно кореспондира с представена фактура (л. 179) от 14.12.2017 г. с предмет аванс СМР съгласно договор от 11.12.2017 г. . В тази връзка следва да се посочи, че по делото е представена и окончателна фактура от 21.12.2017 г. за 80 001,75 лв., от която стойност е приспаднат заплатеният аванс. Съдържат се и доказателства относно датата на завършване на проекта съгласно приемо-предавателен протокол (л. 174) от 21.12.2017 г. е посочено, че изграждането на трите броя постройки, предмет на сключения договор, е напълно завършено. В този смисъл е и декларация от 17.07.2019 г. (л. 174 гръб), съгласно която Валли 10 ЕООД декларира, че към 31.11.2017 трите броя постройки са били завършени. Представено е и удостоверение за завършеност на сграда, издадено от Община Лозенец от 16.07.2019 г. В действителност се касае за частни документи, но с оглед останалите доказателства по делото и удостоверението от общината, настоящият състав преценява същите като годни да докажат спорния въпрос относно момента на завършване на обектите. По отношение на въпроса за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на Валли 10 ЕООД, е нужно да се посочи, че в мотивите на съда се открива противоречие. От една страна, се сочи, че липсват доказателства доставчикът на ревизираното лице да е разполагал с такава, а от друга е прието, че с оглед заключението по ССчЕ е установена възможността дружеството да извърши процесните СМР услуги. Отделно от това следва да се има предвид, че както неведнъж ВАС е имал възможност да се произнесе, практиката на СЕС по въпроса е категорична, като регламентира, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки или услуги поради нередности при доставчика, която практика е относима с оглед предмета на спора по настоящото дело. Нещо повече, в случая, с оглед доказателствата по делото, не се касае за липса на материалната, техническа и кадрова обезпеченост, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Все в този смисъл следва да бъдат ценени доказателствата, представени по делото, а именно фактури за закупени материали (л. 160 163; л. 426 429), списък на работниците (л. 114), извършвали СМР на обекти на ЕТ Г. Павлова , пътни листи за извършен транспорт (л. 135 159) до обекта на едноличния търговец. С оглед изложеното до момента, не би могъл да се приеме за законосъобразен отказът на право на преотстъпване на данък и поради допуснати грешки в счетоводството на Валли 10 ЕООД, в какъвто смисъл са част от мотивите на административния съд. В заключение с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал, при съобразяване с въведените с касационната жалба възражения и приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че са налице както общите изисквания, регламентирани в чл. 167от ЗКПО, така и тези по чл. 189б от ЗКПО, поради което неправомерно с ревизионния акт са установени допълнителни задължения по реда на ЗДДФЛ. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на ЕТ Г. Павлова , административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По разноските: С оглед изхода на спора и при навременна претенция, подкрепена с доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, на касатора се следват разноски в общ размер на 1 100 лв., от които 400 лв. за държавна такса за касационно обжалване и 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за съставяне на касационна жалба и представителство. Възражението за прекомерност се явява неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е под предвидения минимум съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,