Решение № 5857 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9317/2011 г.

Решение № 5857 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9317/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Пловдив, срещу решение № 1040 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 288 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 22 от 10.01.2011 г., издадено от началника на Митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационна жалба - "Садат" ООД - гр. Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - град Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Пловдивският административен съд е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началника на Митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока - доломит, мраморен прах - абразив, с общо тегло 5000 кг, внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 19.01.2010 г. и поставени под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на Общността (МКО), която фигурира в представената пред тях фактура № 137306 от 15.01.2010 г. - стойност 169,50 евро с равностойност 331,51 лв. с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, изпратена им от турските митнически власти - 375,00 щатски долара с условие на доставката "FOB Истанбул" и бруто тегло 5023 килограма. Началникът на митницата незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписана в износната митническа декларация, към която са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от МКО в размер на 230,05 лева. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства - представените от жалбоподателя фактура и квитанция за платена сума, в които е вписана същата стойност - 169,50 евро, от турския съконтрагент като платени по фактурата, в които се включват и транспортните разходи до Пловдив съгласно вписването във фактурата "СРТ Пловдив", което кореспондира и на условията по договора. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, той не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован извода, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 169,50 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването й с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но имайки предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което те не са го направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока, не е оспорено и съдържанието на квитанцията за размера на платената сума. Предвид всичко изложено решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,